Камило Сиера Пачеко, член на Книжния клуб Абако, прославя руската литература, пред която избледняват всички останали постижения на най-голямата страна в света. Представяйки пред читателя творчеството на Николай Гогол, той говори за героите на първия руски роман «Мъртви души».
Превод от El Universal (Колумбия):
Животът е едно постоянно откритие. Ходим, проправяме си път и по пътя срещаме цветя, хора, а понякога и дупки, в които падаме; понякога в песните на вятъра чуваме думи… Така откриваме за себе си ту едно, ту друго. Нещо, което ще оставим след себе си по пътя на живота; а и нещо, с което ще се срещнем отново в бъдещото ни пътуване. Но понякога имаме шанс да намерим едно от онези редки скъпоценни камъни, блясъкът на които съдбата не ни дава възможност да видим два пъти.
И ако не вдигнем това съкровище от земята, някой друг със сигурност ще го направи без никакво колебание. Тези щастливи открития са толкова ценни, че никога няма да се разделим с тях. Те ще останат с нас, докато краката ни не откажат да вървят по пътя на живота. И дори тогава тези открития ще ни изпълват със спокойствие, което ще ни даде сили да продължим пътя си, дори и не външния, а вътрешния ни път.
Сред тези прекрасни открития, които правим от време на време, има едно, което е истинско чудо. Този диамант свети толкова ярко, че до него избледняват всички останали постижения на най-голямата страна в света. Нека кажа, че руската литература е най-прекрасното нещо, с което тази страна може да се похвали.
Това е изящна медена напитка, рецептата на която се съхранява в изключителните дълбини на руската душа. Най-добре би могъл да изрази това Гогол в следния фрагмент от романа си Мъртви души:
«Всеки народ, носещ в себе залог на сили, пълен с творящите способности на душата, със своята ярка особеност и други дарове на бога, се отличава своеобразно със своето собствено слово, което, изразявайки някой предмет, отразява в изражението част от собствения си характер…., няма дума, която би била така лееща се, така бойка, така да изскочи изпод сърцето, така да кипнее и животрепти, като добре изречената руска дума.“
Авторът на «Мъртви души» е Николай Василиевич Гогол, той създава произведението по време на пътуването си в Европа. Сатиричният тон на предишната му творба — комедията «Ревизор“, направи Гогол жертва на цензурата, толкова позната на съвременниците му. Ето защо Гогол искал да покаже в ровия си роман необходимостта от промени в загниващото тогава руско общество, така че цензурата да не може да се хване за нищо.
Смята се, че «Мъртви души» е първият модерен руски роман. Колкото и да е странно, самият автор нарича творбата си не роман, а поема в проза. И причината е ясна!
Живото му слово напълно поглъща читателя…
«Мъртви души» е великолепно произведение на Гогол. Начинът, по който говори за родината си, вълнението и гордостта, която изпитва към Русия, колкото и да е покварена и порочна тогава, които проникват в цялата история, свидетелстват за любовта на Гогол към нея.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.eluniversal.com.co/blogs/club-de-lectura-de-abaco/la-joya-mas-grande-de-rusia-su-literatura