„Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму“, казва Апостолът на българската свобода Васил Левски. Днес – 147 години след героичната му гибел, тези думи са все така верни, а образът и делото на Апостола заемат почетно място в пантеона на героите, които всеки българин носи в сърцето си.
„Ако погледнем какво представляват заветите му, спокойно можем да ги оценим като нашата национална Библия“ – посочва в интервю за Радио България председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ – Васил Василев.
„В тези завети, които са елементи от негови писма и бележки се вижда, как този необикновено развит за епохата си интелект е успял да види всичко онова, което е необходимо да се случи на България и как можем да го постигнем. Именно затова ние днес трябва да се облегнем на заветите на Левски, защото те са единствената опора, на която можем да стъпим, за да започнем възраждането и изграждането на отечеството, според съвременните стандарти“.
Възраждането обаче е възможно само, ако поне отчасти следваме написаното в личната кореспонденция на Дякона и бъдем добри, отзивчиви и задружни едни с други. Неслучайно сред редовете личат думите му до богат българин във Влашко от 1871 г. – „Всичко се състои в нашите задружни сили“, както и до революционера Любен Каравелов от 1872 г.– „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“.
С всяка изминала година от кончината на Васил Левски, се появяват нови факти, свързани с неговото залавяне или ролята му за съществуването на революционните комитети из България. Така например тезата, че Левски и дейността му са били напълно непознати за османската власт преди да го заловят, се оказва невярна.
По думите на Дора Чаушева от Националния музей „Васил Левски“ в Карлово, ролята на Дякона в комитетската организация е била известна на османците още преди обира на турската хазна в Арабаконашкия (Ботевградския) проход от 22 септември 1872 г., извършен за да бъдат закупени оръжия и провизии за комитетите. Сумата, събрана от данъци в хазната, била в размер на 125 000 гроша (1250 турски лири).
Митът, свързан с точната дата на гибелта на Апостола след процеса срещу него, все още остава неразвенчан. Датата на неговото обесване продължава да е тема на множество дискусии както сред обществото, така и в академичните среди.
„Разминаването в датите се дължи на една грешка при изчисляването, когато преминаваме от григорианския към юлианския календар“ – смята Васил Василев.
„Според историците реалната дата е 18 февруари, но тук идва другият момент, че цялото общество е възприело датата 19 февруари и според мен тя трябва да остане, защото този ден се свързва винаги с гибелта на Апостола.
Действително историческата истина е една, но традициите са се наложили и хората са свикнали честването да е на 19 февруари. Но има много неща, които се случват и на 18 февруари като тържествени събрания, конференции. Някъде, като например в родния град на Апостола Карлово, се честват и двата дни“.
Роденият на 18 юли 1837 г. Васил Иванов Кунчев съзнава, че рано или късно стремежът му да извоюва българската свобода ще доведе до неговата смърт и с готовност жертва живота си. Затова свидетелстват думите му, че той е „посветил себе си на отечеството си още от 1861-о лето“, за да му служи до смърт и да работи за народната воля.
Дяконът вярва, че така един ден „всичките народи в България ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът.
И за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!“.
Снимки: БГНЕС