Полският премиер Матеуш Моравецки в интервю за местните медии тази седмица отново засегна руско-полските исторически противоречия по повод Втората световна война.
„Имиджът на Полша в чужбина, за щастие, става все по-добър и по-добър“, подчерта Моравецки.
«Все повече и повече хора в Полша и в чужбина разбират историческата истина.»
Що се отнася до Русия, според него „древните методи на руската пропаганда“ вече са неефективни.
Думите на Моравецки трябва да се тълкуват като победа на Полша над Русия в информационната война.
Варшава със сигурност разчита на евроатлантическата солидарност. Например полският посланик в Германия Анджей Пшилебски добави към мислите на своя премиер фразата: „Франция и Великобритания обявиха война на нацистка Германия на 3 септември 1939 г.“, а не Съветският съюз.
Според него руснаците са спасили поляците, но не ги направили свободни.
Никой в Русия не намалява значението на героичните действия на полските войници, които бият с нацистите заедно с Червената армия, но има още една истина, за която господата Моравецки и Пшилебски предпочитат да премълчават.
Ако руските източници изглеждат политически пристрастни за някои западняци, тогава човек може да се обърне например към американски историци, които въпреки че не крият симпатиите си към днешна Полша, все пак са принудени да заявят истината, която е неприятна за съвременните поляци.
„Въпреки че отношенията с британските съюзници (през 1944 г.) често били обтегнати, тези свободни поляци проявявали откровена омраза към съветската държава“, пише Патрик Часън, офицер в оставка от армията на САЩ и професионален историк. — Когато Червената армия се приближи до Варшава, на Станислав Миколайчик, полският премиер в изгнание, му стана ясно, че московският режим няма намерение да дели властта (в освободена Полша) с „правителството на Лондон“.
На 1 август 1944 г. в 17 ч. по заповед на полските министри в изгнание командирът «Бор» започва операция Бурза (буря) — избухва Варшавското въстание. За справка: „Бор“ — от думата „гора“, прякор на генерал-лейтенант Тадеуш Коморовски от Армия Крайова. От документите, съхранявани от Часън, става ясно, че „онези, които инициираха това въстание, се надяваха да изправят Сталин пред свършен факт“.
Т.е., завземайки Варшава, Коморовски трябвало да обяви града за столица на „свободна Полша“ под контрола на правителството в изгнание и под закрилата на Великобритания и САЩ.
«Бор» за един ден поел контрола над три четвърти от Варшава и настоял за значителна помощ, включително чрез разполагането на британска въздушно-десантна бригада. Той също така поискал да бъдат разположени 4 ескадрили американски изтребители P-51 Mustang на превзето летище.
Освен това полското правителство в изгнание „поиска командването на бомбардировъчната авиация на съюзниците в Европа незабавно да пренасочи вниманието си от стратегическите цели в полза на тактическите операции, които биха подкрепили въстанието“.
След като преценил плюсовете и минусите, британският премиер Уинстън Чърчил се съгласил само за „въздушен мост” за доставка на оръжие, боеприпаси и храна. Той направил това в разрез с доклада на Кралските военновъздушни сили, в който се казвало, че «ние няма да постигнем практически нищо и ще загубим повечето от нашите специални сили в операция, която няма да повлияе на окончателната съдба на нелегалната армия на Полша».
Много е вероятно полското правителство в изгнание да не е координирало операция «Бурза» със своите лондонски началници. Чърчил нямал друг избор, освен да изпрати самолетите на сигурна смърт. Пилотите трябвало да преодолеят почти 2,6 хиляди километра напред и назад (от италианската база в Бриндизи до Варшава и обратно), включително над германска територия.
Капитан Джек Ван Айсен, пилот от 31-ва ескадрила на ВВС в Южна Африка, бил един от малкото, който успял да пробие „въздушния мост“ до Варшава. От своя бомбардировач B-24 Libererator той хвърлил 12 товарни контейнера на позициите на въстаниците и веднага бил свален от германските зенитни артилеристи.
«Само трима от седемте членове на екипажа се спасили, когато бомбардировачът се озовал на територия, контролирана от Червената армия», пише Чейсън.
Германските артилеристи биели мощно и по позициите на Червената армия по левия нисък бряг на Висла. Но когато маршал Рокосовски заповядал войските да бъдат изтеглени от атака, поляците обвинили Москва в предателство.
„Сталин заявил, че тези мерки са просто тактически отговор на контраатаките на нацистите“, пише Патрик Чейсън.
«Всъщност той бил повече от щастлив да наблюдава как германците и свободните поляци се убиват взаимно за контрол над Варшава», добавя Чейсън.
Да оставим „щастието на Сталин“ на съвестта на американски историк, но трябва да отбележим, че Червената армия се приближила до бреговете на Висла с минимален запас от боеприпаси, гориво, бойно оборудване и била крайно изморена от над 600 километровото настъпление. В освободените територии имало малко летища, а тези, на които можело да бъдат разположени съветски самолети, вече били запълнени със самолети на СССР.
Но да се върнем обратно към «въздушния мост». Маршалът от Кралските Военновъздушни сили Слесер заедно с Чърчил заминали за Неапол на 11 август, където трябвало да се срещнат с висшето командване на съюзниците.
Командващият британските ВВС със специално предназначение обяснил на своя премиер защо полетите до полската столица са смъртоносни за британската авиация. Чърчил обаче заявил, че полетите «трябва да продължат поне, за да се повиши моралният дух на жителите на Варшава».
Към онзи момент само една полска ескадрила с особено назначение вече била загубила 18 машини. До 1 септември станало ясно, че летенето без зареждане на левия бряг на Висла е самоубийствено. Имайки предвид лошото време, «въздушният мост» бил спрян за две седмици, в същото време въстаниците поискали 90 тона товари на ден. Дъждовете, които започнали, направили кацането на земята опасно и дори невъзможно.
А в това време съветските сапьори спешно възстановили взривените писти. Още на 10 септември възстановените летища били предоставени на съюзниците на територията, контролирана от Червената армия. Британците веднага изпратили 15 бомбардировача, 5 от които веднага били свалени още при първия им полет. Чърчил наредил да се спрат полетите, след като загубил 31 машини.
Към снабдяването на въстаниците се присъединили съветските пилоти на У-2.
Всъщност по онова време вече нямало места, където било възможно безопасното доставяне на товари.
А на 18 септември американците се появили «красиво и шумно» над Варшава — 107 самолета B-17 Flying Fortress под прикритието на 62 изтребители P-51 Mustang. Но от 1284 изхвърлени контейнери почти хиляда отишли при германците. Войниците на Армия Крайова с ужас наблюдавали как пилотите на 8-ма армия на ВВС на САЩ «снабдяват» нацистите с минохвъргачки, картечници, боеприпаси и храна.
Сякаш „специално“ помагали на нацистите да победят въстаниците. Ако това се бе случило със съветските бомбардировачи, Москва отдавна щеше да бъде обвинена в тайна конспирация с Берлин.
Защо се е случила тази ГРЕШКА, не е напълно ясно. Въпреки това тази фатална грешка нарушила духа на бунтовниците, въпреки че около 300 контейнера с оръжие и боеприпаси все пак попаднали в ръцете на въстаниците.
На 2 октомври поляците се предават.
Но загубите на Армия Крайова не можели да бъдат наречени критични. От 45 хиляди бойци, които започнали участие в операция „Бурза“, 30 хиляди можели да се сражават.
Но те се предават.
Що се отнася до жертвите на цивилното население, по време на въстанието били убити 150 хиляди цивилни, които се озовали на линията на огъня. Колко по-късно са екзекутирани от германците, не се знае. Но според полските историци в началото на войната във Варшава е имало 1 милион жители, от които около 200 хиляди се завърнали у дома след освобождението на Полша.
Американският историк Патрик Чейсън признава, че в крайна сметка Варшавското въстание се оказало една от най-безполезните драми във Втората световна война.
Съветските войски заемат Варшава по време на настъпателната операция „Висла-Одер“ на 17 януари 1945 г. Това позволява на Червената армия значително да напредне към германската граница и изиграва важна роля в следвоенните отношения на СССР с Полша.
След прогонването на германците огромна част от полската столица е в руини. Общо 84% от всички жилищни сгради са разрушени, материалните загуби са оценени на 2,5 млрд. долара.
Според военните историци около 200 хил. съветски войници загиват в битките около Варшава. В памет на загиналите войници е създадено най-голямото военно гробище-мавзолей в столицата на Полша, където са погребани около 22 хил. войници от 1-ви Белоруски фронт на Червената армия. През 1950 г., на петата годишнина от капитулацията на Германия, е открит и мемориал.
Петя Паликрушева