Какво правят турците в Идлиб?
Турските войници са в Идлиб по четири причини.
Първо, защото в официална Анкара, както и много турци като цяло, считат, че цялата Сирия и съседните арабски страни са били изгубени като турски провинции преди 100 години, а османците ги управлявали векове наред.
Второ, защото Анкара вероятно иска да повтори трика от 1939 г. Тогава, възползвайки се от предстоящата Втората световна война и проблемите в тази връзка на Франция, чиято подмандатна територия тогава беше Сирия, Турция откъсна от последната така наречения на съседен Идлиб Александрийски Санджак, където една година по-рано бе създадена марионетната държава Хатай, официално в рамките на Френска Сирия. В онзи момент французите нямаха време да си оправят сметките с Турция и тя успя.
Сирийските протести бяха игнорирани.
Трето, турските власти възнамеряват да използват територията на съседната държава, за да създадат бежански лагери там, включително за онези, които се стремят през Турция да стигнат до Европа чрез трети страни, за да освободят собствената си страна от тях и в същото време да установят неофициален контрол върху различни региони на Сирия, създайки там вид буферна зона. Включително, за да се защитят южните райони на Турция от заплахите от страна на кюрдите.
Четвъртата причина е фикс идеята на Ердоган да възроди Османската империя.
Що се отнася до Сирия, то там е, както виждаме, Русия, която добре разбира историческия фон на конфликта и мотивите на Анкара. Но интересите на Русия и Турция тук са съвсем различни.
А ако Анкара не разбира вежливостта на Русия и нейната готовност да опази лицето на Турция чрез ликвидирането на териростичната язва в Идлиб, а турците разчитат да удължат това загнояване завинаги, то много се заблуждават.
Защото пътищата на уж «добрите съмишленици» ще се разминат.
В противен случай Русия ще изгуби лицето си, ако се откаже да помогне на приятелската страна да защити своята териториална цялост, в което дело Русия вече отдавна се вписа, в това число с кръвта си.
Загубата на морал (т.е. предателството) е равносилно на загубата на кръв.
Всеки подлец трябва да получи възмездието си, за да може светът да престане да бъде тиня, а човешкият организъм да се избави от глистите в него.
Петя Паликрушева