Бях решила да ви ги спестя тези «перли» на мозъчна дейност, които в последните дни буквално преливат в турските социални мрежи срещу Русия, но е по-добре да ги споделя.
Ето ги:
«Нека не чакаме, нека да отговорим. Очаква ни ожесточена война с Русия.»
„Нашата задача сега е да унищожим Русия и да стъпчем Асад“.
«Турция трябва да завладее Сирия, време е да размажем Асад, без да обръщаме внимание на Русия.»
«Диктаторът Асад с подкрепата на Русия извършва геноцид в Сирия.»
«Русия ни предаде в Сирия. Но половината Сирия трябва да бъде наша.»
Почти сте в шок, нали?!
Всъщност, няма нито един българин, който да не е очаквал това.
Нито един.
Разбира се, че руските потребители в мрежата не стоят със скръстени ръце:
«Значи така излиза … Пролазихте и се набутахте в чужда държава неканени … А когато в резултат на това ви удариха, заревахте за обида и мъст»
Или: «Нима това е предателство ? Путин не се е клел пред турския флаг. Обирайте си крушите от Сирия, тогава никой няма да ви убива там. Никой не ви е викал в Сирия. Какви наглеци!Тъпчат чужда земя, а после някой ги „предавал“ или „убивал“.
“Съветваме Ердоган да бъде „по-внимателен с изявленията си за Крим и да размахва по-малко пародията си на ятаган в Идлиб“, защото „ако прекрачи границата, следващия път никой няма да го спаси от бойците на Фетхулла Гюлен“ или от някои други негови «доброжелатели».
Както можете да видите, претенциите един към друг са взаимни и в двата случая се основават на емоции, тъй като изхождат от факта, че между Русия и Турция уж има някакво «приятелство», което другата страна, според тях, подкопава.
Няма никакво «приятелство», драги читатели.
Има интереси.
И това последното трябва да се възприеме за нормално.
Защото светът, всъщност, от доста време фактически е в голяма война.
Но както и да го погледнем, поведението на Ердоган граничи с безумие — за Европа и САЩ той е нещо като блуден син, който няма данни да влезе в правия път, поради вродени дефицити и увреждания.
Единствената му голяма опора до момента беше Русия, а той прецака подаръка на …съдбата, в случая в ролята на геополитиката.
Е, когато нямаш сетива, че съдбата ти поднася подаръци, ще си останеш в блатото, заедно с хлъзгавите жаби и гущери в него.
Петя Паликрушева