Руски ученици на Северния полюс.
Това беше блестяща идея. По случай 60-годишнината на флота на ядрените ледоразбивачи на Русия, «Росатом» организира специална експедиция до Северния полюс. На борда на най-модерния руски ледоразбивач „50 години Победа” се качиха не депутати и чиновници, а ученици. Десет дни в Арктика за талантливи деца от «атомните» градове на Русия. Те се озоваха на едно от най-недостъпните места на планетата и видяха как работи екипажът на уникалния руски ледоразбивач.
И, разбира се, получиха уникален опит — без телефон или интернет. Няма Wi-Fi — само полюс. Деца стъпиха на полюса.
Те седяха, стояха и танцуваха на най-чистия сняг на планетата.
За да покажат уникалността на професията, обикновено руснаците прибягват до сравнение с космонавтите. Не знам дали е вярно, но твърдят, че има по-малко руски пилоти, способни да кацнат на палубата на самолетоносач, отколкото членовете на отряда на руските космонавти. Лидерството в този списък обаче несъмнено е на капитаните на атомните ледоразбивачи. Тук се разкрива професионализма в абсолютна степен.
Дмитрий Лобусов отдавна е престанал да брои полюсите си. Капитанът на най-мощния атомен ледоразбивач в света достигна върха на планетата шест пъти през изминалото лято. Освен това пътуването до сърцето на Арктика през лятото не е най-трудната част в професията на капитан на ледоразбивач. Много по-трудно е през зимата, в условията на полярната нощ, да се осигури преминаването на товарни кораби по Северния морски път.
Това е почти ювелирна работа — първо трябва внимателно да накълцаш леда около танкера, зацепен в ледовете, а след това, приближавайки се до кърмата, да го издърпаш „за мустаците“, тоест здраво да го завържеш за носа на собствения му корпус. Корабите, които са били в прегръдката на леда и след това са избавени от ледената смърт от ледоразбивачите, могат лесно да се познаят по «разбития им фасон (лице)».
Маневри, маневри, маневри, безупречна точност с два реактора от 75 000 «коня».
По време на юбилейното плаване руските ученици се приближили до огромни айсберги и ледници, приближили се до скалите и бреговете толкова близо, че виждали всяка пукнатина в леда и всяко камъче. Веднъж, когато срещнали моржове в леда, се промъкнали до тях толкова внимателно, че семейството спокойно продължило да се грее на слънцето без да чувства никаква опасност, и тихичко минали край тях.
Но най-удивителна била възможността да разгледат подробно крайбрежната скала на остров Джаксън, където преди сто години норвежките изследователи Нансен и Йохансон прекарали най-невероятното зимуване — били там повече от седем месеца в изградена от камък землянка. Студ, мраз, вятър, полярна нощ, а за храната — само месо от мечки и мазнини от морж. Целият свят бил пред тях, но било невъзможно до него да се стигне жив.
Може би тогава Нансен измислил известния си паспорт, който направил възможно всички изгубени хора да се върнат към живота на Земята.
Широко признат като харизматичен лидер, през 1921г. Нансен е назначен за първия Върховен комисар за бежанците на ОН. Той незабавно се захваща с непосилната задача да помогне за репатрирането на стотици хиляди бежанци и да им помогне да се сдобият с правен статут и икономическа независимост.
Нансен разбира, че един от основните проблеми, пред който са изправени бежанците, е липсата на международно признати документи за самоличност, което на свой ред усложнява процеса на търсене на убежище. Норвежкият политик въвежда в употреба т. нар. “Нансенов паспорт,” който е и първият законов инструмент, използван за международна закрила на бежанците.
Ето така се възпитава здраво поколение.
То по-късно ще се «отблагодари» на Родината си — ще продължи да бетонира величието й в бъдещето.
Петя Паликрушева