Руският външен министър направи сериозно изявление, в което директно обвини САЩ, че се опитват да нарушат мирния процес в Донбас. Според Сергей Лавров именно американците стоят зад демарша в Киев, който отказа да изтегли силите си по цялата линия на контакт. Така руският външен министър забива клин между САЩ и ЕС — и точно сега подобна тактика може да сработи.
„Няма да разкрия голяма тайна, но знаем, че украинската делегация зае такава позиция по време на „Нормандската среща на върха“ в Париж по настояване на Вашингтон, който наистина не иска прилагането на Минските споразумения, наистина не иска контактната линия да стане безопасна и от двете страни. Очевидно поддържането на този конфликт в определена контролирана фаза е в интерес на САЩ от гледна точка на геополитическите му възгледи за постсъветското пространство“, заяви Сергей Лавров в интервю за „Российская газета“.
Министърът, разбира се, не разкри голяма тайна. Фактът, че американците са заинтересовани да саботират мирния процес в Украйна, е многократно посочван от руските чиновници. Около тази теза дори се развихри определена митология, според която американците се нуждаят от нестабилна и войнствена Украйна, за да „съдържат Русия“ — това е, което Лавров намеква, когато говори за „геополитически възгледи“.
Изявлението на външния министър на Русия е интересно и по друга причина: трудно е да си спомним за друг случай, в който тази теза да е била изразявана толкова директно и на толкова високо ниво. Обикновено това се прави от публицисти и други коментатори от по-нисък ранг.
Давайки интервюто, Лавров отлично разбира, че Западът ще обърне внимание на думите му. Трудно е човек да не чува Лавров.
Повдигнатите обвинения са напълно ясни: американците, въпреки че не участват в процеса в Минск, блокират практическите му инициативи. В случая това е изтеглянето на силите по цялата линия на контакт в Донбас.
Може да изглежда, че чрез подобна ожесточена формулировка Лавров се опитва да спаси Минските споразумения от разрушителното влияние на американците. Но може да се окаже, че играта е много по-сложна и преследва по-глобални цели.
Можем да говорим дълго за „сдържането на Русия“ през Украйна, като изброяваме причините за това — от напъните на Америка по време на Студената война до желанието й да се намали руския пазар за газ в полза на американския втечнен. В същото време ситуацията с американската намеса в украинските дела надхвърля „сдържането на Русия“. В момента Украйна е бойно поле между противниковите американски лагери и мотивите на генералите от тези лагери са много различни.
Украйна — това е колония, от която англосаксонците се хранят. Синът на любимия на Демократическата партия Джо Байдън Хънтър получи огромни пари от местната си компания Burisma на база името на баща си. Адам Шиф, ръководителят на разузнавателния комитет на Камарата и основният „двигател“ на опита за импийчмънт, се опита да предотврати разследването срещу компаниите, които изпомпваха пари от Украйна и в които той имаше собствен инвестиционен интерес.
Специалният посланик Курт Уокър се оказа лобист на оръжейни компании — и неговият вид дипломатическа работа по доставките на оръжие в Киев очевидно ще бъде щедро възнаграден.
Казано с други думи, зад опитите на американците да повлияят на украинската политика, по-често става въпрос не за американските национални интереси и някакви сложни геополитически стратегии, а за големи пари и огромен страх за кариерата на редица чиновници или техни близки.
Всички тези разправии, корупционни скандали и тектонични движнеия са дело и на двата лагера в САЩ, в момента те са по-важни от въпросите за войната и мира в Донбас. С други думи, налице е битка между двата лагера в Щатите, а не толкова конфронтация с Русия в чист й вид. Процесът в Минск може да се превърне в случайна жертва на борбата на американците помежду им.
Зеленски, който първоначално беше за „решителни стъпки в Донбас“ и който имаше възможност да го направи, сега утихна.
Това създава благоприятна ситуация за Русия, от която се възползва Лавров, който неочаквано формулира стария проблем по нов начин.
Няма нужда да оплакваме процеса в Минск.
Ако погледнем внимателно точките на Минското споразумение, става ясно, че окончателното му изпълнение (или, както казва Лавров, прилагането му) е практически невъзможно. Защото е невъзможно например да си представим участието на неонацистите от «Десен сектор» в изборите в Донбас, а споразумението предвижда и това.
Европа е друг въпрос. Русия се интересува преди всичко от прекратяването на санкционната война с ЕС — това е много по-уместно, по-ценно и най-важното — възможно е да се реализира, поне теоретично.
Европейците виждат, че усилията им се забавят поради действията на американците. Те са свидетели на нелоялна конкуренция от страна на САЩ на техния пазар (най-показателният пример е «Северен поток 2»). Те разбират, че са поставени в условия на хроничен конфликт, в който Европа губи пари, а Америка получава допълнителна печалба. Всичко това не се харесва в Европа, съдейки по воя срещу САЩ, който се носи от Берлин и очевидно лошите отношения между Макрон и Тръмп през последната година.
Подчертавайки пред целия свят факта, че американците нанасят вреди на европейските усилия за поддържане на мира в Украйна и чрез това на европейски бизнес с Москва, руският външен министър се опитва да вкара прът в колелото, при това в онова място на недоверие и враждебност, които вече са налице в някога единния Запад, разделяйки САЩ от ЕС.
Играта на база противоречията с цел унищожаването на западния антируски съюз, демонстративно събран през 2014 г., е от стратегическо значение за Русия. Именно това е целта, а не прилагането на Минските споразумения, които винаги са изглеждали мъртвородени, а вече се превърнаха в истински скрап, който само разширява пукнатината.
Петя Паликрушева