Това вече се превърна в жалка традиция, както в периода на обществените бани, когато всички в неделя се втурвали да се къпят.
Колкото и да е странно, дори в Русия има множество хора, които периодично настояват да бъде разрушен мавзолеят на Ленин, да се преименуват улици и градове…, да се спре отбелязването на Деня на Победата и т.н.
Може би от това горното хората ще станат по-щастливи, улиците — по-красиви, а грипът от всякакъв вид ще изчезне безследно от Земята…
Казват, че болшевиките им откраднали детството, младостта и зрелите години, дори не им позволили да умрат спокойно…
Т.е. починали неспокойно…Боже мой!
Очевидно напълно сериозно вярват, че ако срутят паметник на Ленин, където и да е той, ще престанат да умират и ще се превърнат може би в безсмъртни.
Най-добрият пример за това е Украйна, където декомунизацията премина с такъв всесъкрушим марш, че остави след себе си само руини.
Как да им обясниш, че ако метнеш 10 слоя пудра върху сбръчкано лице, то, горкото, няма да стане по-младо.
Да, болшевиките били нетърпими, считали се за авангард. А нима е трябвало в онези невероятни революционни години да бъдат търпими?! Към какво е трябвало да са търпими — към крадците, към белогвардейците, които се съюзили със Запада и обкръжили и дори нахлули в Съветска Русия?! Или да са търпими към руските велможи, които считали руския народ за скот?! Да са търпими към вопиющата неграмотност, в която държали милионите руснаци?! Или към глада, на който били подложени същите тези народни маси, които им осигурявали с робския си труд благоденствие до 9-то коляно?!…
Я помислете пак!
Всъщност, полуделите на тема декомунизация украинци зачеркват огромна част от собствената си история.
В края на краищата всички трябва да осъзнаем, че на фона на великата история на всяка държава, включително на България, всички ние сме ПИГМЕИ.
Историята на народите е ценна — цялата, а не отделни нейни парченца.
С всички победи, грешки, престъпления, наказания, провали, постижения …
И нито една страница от тази история не бива да се изхвърля в коша за боклук.
В противен случай можем да повторим не толкова доброто, колкото лошото, в резултат на което би трябвало да се засрамим от самите себе си — ако, разбира се, не сме психопати.
А може би управляващите в Украйна са готови да се откажат и от Великата Победа?
Защото под ръководството на същите тези болшевики била осъществена тази най-отчаяна Победа — в най-колосалната война в историята на човечеството.
Време е всички да признаят, че победата във Втората световна война е дело на същите тези болшевики, които някои така неудържимо плюят.
Т.е. ако искате да разрушавате нещо, посветено или сътворено от болшевиките (родни или чужди), първо си помислете — а да не би да сте започнали да си мечтаете да станете безсмъртни?!
Ако да, веднага бегом при психиатър!
Петя Паликрушева