Из спомените на Ерхард Раус, командир на танкова дивизия на Вермахта: «Не съм виждал такова чудо!»

Сега ще ви разкажа една истинска история. 24 юни 1941 година, Литва, заблатена местност около град Рейсеняй. Съветският танк КВ-1 стои в горда самота на стратегически път — ходавата му част се счупила.

Срещу него е разположена колона на танкова дивизия на Вермахта.

Няма как да се заобиколи — наоколо само блата.

Започва масиран огън по съветския танк. Немските танкове в колоната обаче по никакъв начин не засягат «жизнените сили» на съветския танк — те са с малък калибър.

Войниците от Червената армия на СССР в този самотен, но горд танк, естествено, стрелят от душа, както се казва. Немците докарват артилерийска батарея, за да се доближат по-близо до този инатлив съветски танк.

Но и в съветския танк не си бъркали в ушите и не дремели — разбили нацистката батарея.

След ДВА ДЕНА съветският танк загинал под огъня на стоварените на мястото зенитни оръдия на нацистите. Източник на информацията е командирът на танковата дивизия на немците Ерхард Раус. Същият добавя, че такова чудо не е виждал.

Един съветски танк — два дена битка с цяла танкова дизивия и прочие на Вермахта!!!

Само припомням, че такива държави, като Югославия, Белгия, Гърция…отбранявали страните си от немците само в рамките на съответно 11, 18 и 24 дена.

И след това се предали.

Излиза, че за отбраната на целите гореспоменати държави са били нужни само ПЕТ съветски танка, но като онзи, за който ви разказах.

Слава на Червената армия на СССР — освободителката на света от нацизма!

Петя Паликрушева