В сряда Александровската зала в Кремъл беше домакин на церемонията по връчването на акредитивните писма от чуждестранните посланици на президента на Русия Путин. За разлика от всички предишни подобни събития, церемонията беше уникална и символична: за първи път се заменят посланиците на всички велики сили — постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Това не се е случвало нито в съвременната руска, нито в съветската история.
От 3 юли московският дипломатически корпус се поднови доста забележимо — в столицата на Русия пристигнаха 24 посланици. Тоест, почти всеки шести посланик беше сменен. Но настоящата церемония не е интересна с цифрите си, тъй като и в миналото е имало не по-малко масови мероприятия.
На 5 февруари в Александаровската зала се състоя безпрецедентно в историята на руската дипломация събитие — посланиците на всички страни от Голямата петорка, тоест страните, които са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН: Китай, САЩ, Великобритания и Франция, представиха своите пълномощия. В допълнение към тях, наред с другите, посланикът на Германия, ключова европейска сила, също започва своята работа.
Подобно «масово» мероприятие е имало само през 1933 г. Тогава били сменени посланиците на Великобритания, Франция и Китай, пристигнал първият посланик на САЩ след Октомврийската революция, а Адолф Хитлер назначил нов германски посланик. Но след това всеки посланик връчвал пълномощията си по време на отделна церемония на председателя на Всесъюзния централен изпълнителен комитет Михаил Калинин, на „всесъюзния ръководител“ (или неговия заместник). Сега церемонията беше колективна и повече от символична.
Новият посланик на САЩ в Русия Джон Джоузеф Съливан е настроен за сериозна работа. А и Тръмп, който го изпраща в Москва, не просто така го откъсва от работата му като първи заместник държавен секретар.
Новият китайски посланик Чжан Ханхуей, подобно на Съливан, пристигна в Москва от високия пост на заместник-министър на външните работи. Но за разлика от 60-годишния американец, 56-годишният китаец е прекарал целия си живот, занимавайки се с Русия и постсъветското пространство (бил посланик в Казахстан), говори добър руски.
Новият британски посланик, 53-годишната Дебора Джейн Бронерт, също говори руски. Завършила е магистратура по политическа икономия на Русия и Източна Европа и от началото на 2000-те работи в посолството на страната си в Москва.
Новите посланици на Германия и Франция не говорят руски, но съвсем не са случайни хора, характеризират се с изключителна активност и познаване на региона. Германецът е бил част от разузнавенето на страната си, четири години е зампредседател на на Федералната разузнавателна служба. А новият френски посланик е дългогодишен дипломат в Източна Европа, пристига в Москва от Полша.
Дори биографиите на новите посланици на великите сили показват, че някои от тях са далеч от обикновените дипломати. Това е доста важна подробност, която показва, че ролята на посланиците в съвременната дипломация не трябва да се подценява.
Разбира се, значението на фигурата на посланика през 19 и първата половина на 20 век беше огромно — те са във всеки смисъл пълномощници на своята страна. През 19-ти век междудържавните дела се решават на база личните контакти между монарсите (които са на всичкото отгоре роднини), така че посланиците са предимно представители на управляващите дворове, но цялата чисто дипломатическа работа е свързана с тях.
Преките контакти между монарсите и между външните министри са рядкост — няма телефонни връзки, няма самолети. Именно посланикът се срещна в страната на пребиваването си с всички фигури, които са важни за родината му.
Връчването на акредитивните писма на посланиците в Кремъл е символично и в още един аспект — след три месеца Путин чака на същото място лидерите на техните държави.
Парадът на посланиците може да се счита за намек за предстоящата среща на Голямата петорка.
Петя Паликрушева