Писмо от Ерих Хонекер, последният генерален секретар на Комунистическата партия на Източна Германия и лидер на ГДР.
«Имахте работа, имахте апартаменти. Имахте добри училища. Имахте стабилна валута и гарантирана пенсия. Можехте спокойно да се разхождате из Берлин, по Александерплац, а и където си поискате през цялата нощ.
В ГДР нямахме бежанци. Но това не ви беше достатъчно.
Искахте повече. Мечтаехте за луксозни коли, защото «Вартбург» не беше прекалено елегантен за вас. Искахте банани, защото не харесвахте нашите домашни ябълки. Искахте да имате немска марка в портфейла си, защото марката на ГДР нямаше голяма стойност за вас. Мечтаехте за свобода на словото, въпреки че никой не ви забраняваше да говорите в ГДР.
Втурнахте се в ГФР.
Но всичко, което тогава бе забранено по западните им телевизии, е забранено и сега.
И тогава, а и сега, бе забранено да се говори за проблемите с чужденците. И тогава, а и сега в ГФР царяха двойни стандарти.
Законите се отнасяха само за германците.
За тях вие бяхте чужденци, политиците на ГФР ви манипулираха, за да постигнат целите си. Но вие се радвахте, че ви мамят. Западната пропаганда беше лъжа, което, надявам се, вече осъзнахте. Но тя ви се струваше по-красива, макар просто да беше пропаганда.
Но вие я приехте радушно, не я оплюхте и не започнахте да ровите в нея, както в социалистическата. А това са действия на дребни хитреци.
Западните телевизии не спряха да ви заблуждават, но може би точно това искахте — да бъдете заблуждавани.
Погледнете живота си. Карате западни коли — но на кредит, а и повечето са втора или 20-та ръка.
Мислите, че сте богати, но забравяте, че всичко си купувате на кредит. Станахте роби на банките.
Да, налагаше се да спестявате за «Вартбург», но плащахте в брой за нашите коли — като горди и свободни хора, а не като роби. Спестявахте в Народната ни банка марки с добъра лихва, но това не ви беше достатъчно. Мечтаехте да станете милионери. А дори и милиардери.
Сега нямате нищо. Дори и немската марка.
Пенсията в ГДР ви беше гарантирана. Сега имате твърде малко пари за живота ви, … а и за смъртта ви. Децата ви в училищата в ГДР можеха да четат и пишат след шест седмици. Сега те не са в състояние да направят това дори в трети клас.
Никога не ви се налагаше да се страхувате в ГДР от каквото и да било, дори в голям град, в Берлин, а на Александерплац не убиваха никого.
Днес се страхувате вечер да си покажете носа навън, защото орди от афганистански „бежанци“ се скитат по улиците. А нашата полиция, а нашата народна армия?! За вас те винаги бяха твърде сурови. А сега говорите за народно опълчение и се оглеждате за огнестрелно оръжие, защото вече не можете да разчитате на помощ от държавата.
Всичко вървеше по план в ГДР, дори вашият живот. Сега не знаете какво ще се случи с вас утре. Надявам се, че поне сте се наяли с дефицитните банани. В крайна сметка свободата на словото така и си остана недостижима за вас.
Спомнете си как всички крещяхте: „Отворете границите!“ Днес мечтаете те да бъдат затворени. Но не можете да затворите това, което го няма.
Искахте да се насладите в ГФР без ограничения.
Наслаждавайте се!»
Петя Паликрушева