Както си спомняме от историята, СССР винаги си е поставял за цел да настигне и изпревари Америка. И тъй като СССР в крайна сметка беше лидер в много сфери, но загуби надпреварата с американците, това беше последвано от капитулация през 1991 г., когато геополитическата катастрофа застигна държавата — Съветска Русия престана да съществува, разби се на осколки.
От този момент Вашингтон се превръща в пълновластен господар на света. А самият свят по отношение на свободата, независимостта и суверинитета се катурна в каменната ера.
В страните, в които се чуваше гласът на независимостта, лидерите биваха сваляни от Цветни революции и заменяни с американски марионетки. Наложиха се санкции срещу Куба и Северна Корея, защото там е невъзможно да се извърши преврат с помощта на агенти на влияние.
До определен момент за Америка всичко се развиваше по начина, по който бе замислен от американските стратези — пълната колонизация на света с ограбването на колониите под прикритието на „либералната демокрация“, президентите и управляващите се сменяха както кукли на конци — както се сменят ръкавици. Но това с нищо не променяше даденостите — колониите си оставаха колонии, но с нови президенти и евентуално с нови управляващи, в същите дрехи.
И към САЩ тръгнаха мащаби ресурси. Американската хазна започна да се пълни.
А Щатите от своя страна инвестираха в местните олигарси, които трябваше да поддържат удобната за САЩ власт в дадената колония.
Тогава изведъж нещо се обърка. Нещо стана не така, както бе замислено от американските планировчици.
И това «не така» си има име — собствено, бащино и фамилно.
Нарича се Владимир Владимирович Путин.
Сега си гризат ноките и се питат: «Как така, по дяволите, го изпуснахме този КГБ-еец».
Петя Паликрушева