Съветският съюз беше един от най-мощните блокове на държави в историята на човечеството. Той можеше да се похвали с една от най-силните армии в света. Постоянният автор от The National Interest ни представя петте най-страшни видове съветско оръжие на сушата, в морето и във въздуха.
Превод от The National Interest (САЩ):
Съветският съюз беше един от най-мощните блокове на държави в историята на човечеството. Възникнал в резултат на гражданската война, той може да се похвали с една от най-силните армии в света.
В Съветския съюз науката, технологиите и промишленото производство се считаха за приоритетни области. В резултат на това съветската армия беше снабдена с най-модерните оръжия на онова време, милиони от които продължават да служат и до днес.
АК-47
Автоматът Калашников, проектиран през 1947 г., стана онова много просто оръжие за пехотата, което отне живота на повече хора, отколкото всички ядрени оръжия, използвани някога за военни цели.
АК-47 с характерния му профил е най-разпознаваемото автоматично оръжие на епохата след края на Втората световна война. От създаването му са произведени приблизително 75 милиона автомати.
Високите качества направиха АК-47 отлично оръжие в «националноосвободителните войни». Те се доставяха не само на Червената армия и войските на страните от Варшавския договор, но и на различни групировки, които бяха идеологически близки до Съветския съюз. Днес милиони такива автомати продължават да служат на армиите на различни страни, както и на партизанските движения.
Подводният ракетен крайцер от клас «Тайфун» («Акула»)
Бидейки най-големият от някога създаваните подводници, подводните ракетни крайцери «Тайфун» са едни от главните елементи на системите на руското ядрено сдържане в морето.
Тези подводници с дължина 175 метра с водоизместимост 24 хиляди тона бяха три пъти по-големи от американските ударни подводници от клас «Лос Анджелис» и с близо 10 хиляди тона по-тежки от другите подобни подводници, като ракетният крайцер „Охайо“.
Съветските атомни подводници «Тайфун» имаха иновативна конструкция: 20 балистични ракети за подводници R-39 (SS-N-20 Sturgeon според класификацията на НАТО) бяха поставени пред кабината, а не зад нея. Всяка подобна ракета беше снабдена с десет бойни глави.
Основен боен танк Т-55
Създаден в края на Втората световна война, средният танк Т-54 е първият в напълно новата линия съветски основни бойни танкове. Той имаше нов корпус, нова оръдейна кула, оборудван със 100 мм оръдие. T-54 беше отлична комбинация от огнева мощ, защита и мобилност.
И до днес не е ясно СССР колко точно подобни танкове е произвел за Варшавския договор и Китай. Числата варират от 42 хиляди до 100 хиляди. СССР охотно изнася танковете Т-55 в много части на света, включително в държавите от Варшавския договор, Северен Виетнам, Куба, Сирия, Египет, Ангола и други страни. Днес тези танкове все още се използват в Африка, защото дори да са остарели, те са евтини и лесни за поддръжка.
Стратегическият бомбардировач Ту-160
Ту-160, наречен „Белият лебед”, наричан от НАТО „Блекджек”, е последният стратегически бомбардировач, създаден в Съветския съюз.
Ту-160 е разработен като малкозабележим бомбардировач, способен да работи през нощта и при неблагоприятни метеорологични условия. Той трябваше да се превърне в проникващ бомбардировач, подобно на Ту-22, тоест самолет, способен да извършва малкозабележими и полети на малка височина, за да проникне във въздушното пространство на Северноамериканското командване за аерокосмическа отбрана (NORAD) и да изстреля крилати ракети с ядрени бойни глави.
Свръхзвуковият самолет Ту-160
Ту-160 може да носи 22 тона боеприпаси на борда в две оръжейни отделения, включително крилати ракети с ядрени бойни глави X-55 (RKV-500, според кодификацията на НАТО AS-15).
122-миллимитровата буксируема гаубица образец 1938 година
По време на Втората световна война Съветският съюз разчита до голяма степен на артилерията. Буксируемите артилерийски части, по-специално минометите, бяха евтини, лесни за производство и достатъчно мощни на бойното поле. Според статистиката повечето от хората на бойното поле загиват именно от артилерийските атаки, така че Сталин и военното командване на Съветския съюз залагат точно на това. Близо до Сталинград са поставени 13 хиляди артилерийски гаубици. А в битката при Курск участват повече от 25 хиляди оръдия, минохвъргачки и гаубици.
Тази гаубица може да удари цели на разстояние от 11,8 километра и да стреля с пет или шест 21-килограмови високо фугасни снаряди в минута.
122-мм гаубица М-30
По време на войната всяка съветска пехотна дивизия има 32 такива гаубици, тоест дори и най-скромната дивизия можеше да стреля с честота до 4,032 килограма високо експлозивни снаряди в минута.
Петя Паликрушева
Източник: https://nationalinterest.org/feature/the-soviet-unions-5-most-lethal-weapons-war-13662?page=2
