В петък, 31 януари, държавният секретар на САЩ Майк Помпео беше в Киев, в събота, 1 февруари, в Минск, в неделя, 2 февруари, полетя към Нур Султан (бивша Астана). Следва Ташкент.
Стремителното и толкова обилно пътешествие, разбира се, има дългосрочни стратегически цели. Не за Помпео и Тръмп, а за дългосрочната външнополитическа стратегия на САЩ. Визитата на държавния секретар на САЩ Помпео в Минск беше толкова стремителна, колкото и в Киев (очевидно това не предполага значими преговори). Основната символика беше самият факт на посещение на американски служител на толкова високо ниво — първото от 1994 г. насам.
Понастоящем отношенията между Беларус и САЩ постепенно се подобряват — постигнато е споразумение за възстановяване на пълните дипломатически отношения на ниво посланици, които не съществуват от 2008 г. Всъщност Помпео дойде да изясни подробностите на този процес. Не е особена тайна, че подобряването на отношенията със САЩ е обратната страна на нарастващото напрежение в отношенията с Русия.
Преговорите за по-нататъшна интеграция са в застой поради фундаменталната несъвместимост на подходите на страните. Освен това изглежда, че конфликтът придобива личностни черти: отмяната на личната среща между Путин и Лукашенко в Сочи през февруари, която беше свързана с надежди за възстановяване на диалога, е много неприятен сигнал.
Характерен момент от посещението на американския чиновник беше пълното взаимно разбиране на страните по отношение на статута на Беларус. Помпео подчерта, че САЩ искат да видят Беларус независима, докато Лукашенко потвърди, че ще остане такава. Ясен сигнал в посока към Москва (или по-скоро към някои сили в нея), които смятат, че интеграцията трябва да доведе до влизането на Беларус в Русия под формата на шест области.
Плановете на страните обаче са коренно различни.
Лукашенко прибягва до традиционния си метод за демонстриране на независимост и наличието на геополитически избор. До този момент шантажът по схемета „Не се съгласявай с моите условия — ще отида при европейците“ успяваше.
Вярно е, че успехът на подобна тактика се обяснява с търпението на руската страна и наличието на негативния украински опит — всички усилия да се направи сътрудничеството с Русия по-изгодно, отколкото със Запада, не доведоха до нищо.
САЩ изхождат от факта, че „святото място не може да бъде празно“ и се опитват да го заемат. Нещо повече, те са много предпазливи — не дават прекомерни обещания (Помпео директно посочи, че не е можело до момента да бъдат отменени санкциите), но и не показват очевидна недружелюбност (Помпео отказа да се срещне с белоруските политици на опозицията, но се срещна с представителите на „гражданското общество”).
Той предлага точно това, което може да се предложи — петрол на пазарна цена (какъвто Беларус вече има). Като цяло говорим за постепенното издърпване на Беларус в американската орбита.
Впрочем „предпазливостта“ на американското поведение е очевидна.
— Съединените щати не са отменили и, изглежда, няма да отменят нито „Акта за демокрация в Беларус“, нито „Акта за демокрацията и правата на човека“, приет от Конгреса на САЩ през 2004 и 2011 г. И двата законодателни акта обявяват Лукашенко за диктатор и обявяват официалната политика на САЩ за «провеждане на демократични реформи» в Беларус.
Преди Минск Помпео вече беше в послушния Киев.
„Помпео имаше дипломатическия такт да заяви: „виждате какво направихме в Украйна, увеличавайки инвестициите в нея“.
Е, да. Сприятелете се с нас и вие също можете да станете най-бедната страна в Европа.
— След Минск Помпео лети към Нур Султан и Ташкент, където ще представи стратегията на САЩ в Централна Азия, същността на която е да се противопостави на влиянието на Русия и Китай. Мъдрият Елбаси Назарбаев специално преди пристигането на американския гост публично увери руската страна, че отношенията на Русия с Казахстан са отлични и ще бъдат още по-добри.
— И накрая, последното, но важно допълнение към посещенията на държавния секретар на САЩ в бившите съветски републики. Тъй като е известно, че Помпео напуска високия си пост, той пристига тук в ролята на «куца патица». Тоест всичко, което казва, в близко бъдеще може да бъде задраскано от Вашингтон. И без това обещанията от Щатите валят от всички страни и през цялото време. Голи обещания. Новият държавен секретар, който ще дойде след Помпео, може да обяви, че ще се вземе реванш по различен начин.
Американците казват «да обещаеш, не значи да се ожениш». Сега изразът придобива ново измерение: «трябва да обещаеш, а ще се ожениш някой ден по-късно».
Така че „куцата патица“ Помпео може би е „пробната топка“ на Държавния департамент в постсъветското пространство. Целта е прозрачна — създаването на антируски пояс от Балтика до Исик-Кул.
Колко голяма е опасността от рязък завой на Беларус на Запад? Външно всичко изглежда доста надеждно — Лукашенко контролира страната, а самата страна е твърде дълбоко интегрирана с Русия, за да бъде разрив, който би довел до катастрофа.
Мдаа, … Дипломацията си е дипломация, но ненапразно се шегуват, че единствената страна, в която Майданът е невъзможен, са САЩ — там няма американско посолство.
Петя Паликрушева