И в Германия думата „Аушвиц“ била еднозначна на „смърт“ и „унищожение“. Но расовата идеология помогнала на германците да си затворят очи пред масовите убийства. Авторът на статията в швейцарския вестник е поразен от нещо друго: съюзниците, особено Великобритания и САЩ, също са знаели какво се случва в концлагерите. Тогава защо не направили нищо?
Превод от Neue Zürcher Zeitung (Швейцария):
Въпросът кой, кога и какво точно е знаел за геноцида над европейските евреи, вълнува съдиите и историците от момента, в който войната приключила. Те търсели престъпниците и онези, които са знаели какво се случва, опитвали се да отговорят на въпроса защо съюзниците не са се опитали да спрат убийствата. Защо лагерът не бил бомбардиран? Защо железниците, водещи до него, не били унищожени?
Всички в чужбина от самото начало знаели какво се случва в концентрационните лагери. Първите новини от Освиенцим били предадени от полските групи за съпротива (антифашистите) до правителството в изгнание в Лондон. А през ноември 1941 г. били публикувани първите съобщения в полския вестник Fortnightly Review. Няколко месеца по-рано в Берлин е предприет курс към геноцид.
През юли 1942 г., когато тъкмо започнали масовите убийства, вестникът написал за газовите експерименти в лагера. През същата година Световният еврейски конгрес в Женева информирал правителствата във Вашингтон и Лондон, като им изпратил телеграми: „Обсъждат се методи за масови убийства, включително с цианова киселина“. Не им повярвали.
През есента на 1943 г. BBC информирало световната общественост и благодарение на многобройните дипломатически депеши за случващото се знаели не само съюзниците, но и Ватикана, както и неутрални страни като Швейцария и Швеция.
През април 1944 г. двама словашки затворници успели да избягат. Сега имало свидетели на масовите убийства, бегълците предупредили за предстоящото изтребление на над 320 хиляди унгарски евреи. Те точно описали организацията на лагера, техническия процес при убийствата и сътрудничеството със СС, както и с IG Farben и други промишлени предприятия.
Техните записи се оказали в Швейцария на разположение на Световния еврейски конгрес. Откъси били публикувани от BBC, както и в швейцарски вестници и американски медии.
Към онзи момент американските ВВС заемали летището във Фоджа в южна Италия. Освиенцим бил в техния обсег. Били направени снимки на лагера, на които се виждало как карат затворниците по пътеките до димящите крематориуми.
Министерството на отбраната на САЩ отказало да бомбардира лагерите за масово унищожение — привидно, защото лагерът не бил военно съоръжение. Британците също отказали, позовавайки се на тежките загуби на своите военновъздушни сили. Въпреки това, нефтопреработващите заводи, разположени близо до Освиенцим, в периода от юли до ноември 1944 г. многократно ставали мишена на авиационни удари.
И до днес няма еднозначен отговор на въпроса защо не е имало операция за спасяване на евреите в Освиенцим от страна на западните сюзници. Някои военни историци твърдят, че съюзниците по това време са имали различни стратегически приоритети. Тогава е предприет десантът в Нормандия. Но това не премахва подозрението, съществуващо от 1944 г., че не е имало опит да се спасят евреите, просто защото са били евреи.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.nzz.ch/international/2-weltkrieg-75-jahre-kriegsende/ein-offenes-geheimnis-ld.1535943
