Автор: Петя Паликрушева
Няма да ви занимавам със собствения ми дядо, както споменавам в заглавието, макар да съм внучка на българин, комунист, концлагерист във фашистки концлагер, осъден на смърт с подписа на цар Борис, многократен «посетител» на всички фашистки затвори, освен концлагера, поради комунистическите си убеждения и дейност. Изтърпял за всичките десетки години на Съпротивата нечовешки издевателства от представителите на фашистката полиция и разузнаването, за които издевателства дори не искам да ви разказвам.
За жалост на горните изроди (без да се извинявам), оцелява, въпреки концлагера, многократните зверства, включително с електрически стол. След 9 септември 1944 година е народен представител във Великото Народно събрание през 1946 година. А след това, както стотици хиляди, отдал целия си живот за изграждането на СОЦИАЛИСТИЧЕСКА България.
Ето го, на него дължа петолъчката, която е завинаги в сърцето и душата ми. И никой не е в състояние да я изтръгне оттам.
ВНС, 1946 г. Паликрушев е на 4 ред (най-отляво), обърнат с глава към тогавашната опозиция; на 1 ред е Васил Коларов
От името на хилядите наследници на български комунисти и антифашисти ви заявам категорично, драги читатели и управляващи, защото знам как разсъждават всички наследници, че неофашизмът НЯМА ДА МИНЕ — без значение на маската, зад която се прикрива. Без значение колко паметници на фашистки «герои» ще бъдат издигнати, без значение на китките, с които ги даряват, без значение на лицемерните и цинични преклонени пред тях глави, без значение на шествия, факли, униформи, изпънати ръце в Хайл, свещи и прочие, без значение на резолюциите на, очевидно, неонацистския Европейски съюз, без значение на безумните документи по повода, приети от родното ни Народно събрание…
Всеки, който се опита да омаловажи жертвата на хилядите, дали живота си за свободата на България от кафявата чума, ще се сблъска с яростта на наследниците.
Всеки, който нарече дедите ни садисти, терористи или прочие, ще бъде пометен, повярвайте ми.
ПОМЕТЕН! Запомнете тази дума! Защото тя ще е съдбата на всеки, който се изправи срещу нас!
Ние, наследниците на антифашистите, нямаме намерение да прощаваме, да се съюзяваме, да се побратимяваме, прегръщаме, целуваме и прочие с враговете на дедите ни.
Нищо не сме забравили, нищо не сме простили и нямаме никакво намерение да забравяме и прощаваме.
Всички ние, наследниците на антифашистите, а ние сме десетки хиляди, сме убедени, че фашизмът отново ще бъде победен.
И можете да сте сигурни в победата, защото знаете какво означава истински комунист.
Тези, които вече ги стяга в сърдечната област от думата ПОМЕТЕНИ, да дишат дълбоко.
А все още не съм споменала за ВТОРИЯ НАРОДЕН СЪД, за който вече говори поне половината български народ.
Венсеремос!
Смърт на фашизма! Свобода на народа!
Пожелавам ви приятно четене.
—————-
Подготвила съм ви текстове и снимки, доказващи наличието на фашизъм в България.
Западете спокойствие и трезва мисъл, четете, гледайте, мислете и сами си направете изводите.
Извадка от дневника на Васил Митаков, министър на правосъдието в правителството на Богдан Филов.
Цитатите от дневника ще бъдат редувани със снимки.
Упс, да започнем с тази снимка и дядо Адолф на нея.
„13 април 1941 г.
Победите на германците и надеждата да си вземем Тракия и Македония опияниха всички.
…Искам да свърша моите бележки, но не мога. Чувствам, че има нещо, което още не съм казал, и че това, което съм казал, е много слабо, за да изрази онова, което в действителност става в мен и в душата на другите, в душата на българския народ. Аз съм щастлив, безкрайно щастлив, ако думата щастлив е достатъчна в случая, за да изкажа това, което в тоя момент изпълва душата на българския народ. Щастлив съм, че можах да доживея тоя велик ден, да видя българския народ отново изправен на краката си, с гордо вдигната глава.
…И всичко това, тая велика радост, това неземно щастие ние дължим на един — на немския народ, на един човек — на вожда на немския народ Адолф Хитлер — най-великия човек на нашата епоха, за когото няма титла — полубог, бог. Човешката история не познава по-голяма фигура.
Ние сме щастливи още и затова, че живеем в тая епоха, че живеем във века на Хитлер; че сме свидетели на неговите подвизи, на неговите дела, на неговите творения. Потомствата ще ни завиждат, ще гледат на нас с чувството на респект само затова, че сме живели в тая велика епоха, че сме съвременници на тоя велик човек, на тоя полубог, на тоя бог.
…Аз съжалявам, че не съм грамофонна плоча, за да възприема и запиша тия възторжени викове за вечни времена; за да види един ден поколението подир хиляда години как в тоя момент българският народ е посрещал събития, как се е радвал, какви чувства е изпитвал, какви думи е отправял към твореца, към водачите на света, към Хитлер и Мусолини.
В тоя момент българският народ е единен в чувствата и мислите си. Няма българин, който да не се радва. И ако има такъв, той сигурно не е българин. Няма никакво разделение, няма никакво разцепление. Всички се радват, освен враговете. В това число и Съветска Русия. Тя не може да понася мисълта, че политиката на България възтържествува. Тя искаше да ни види бити, сломени и коленичили пред нея, с вързани ръце, за да я молим за милост, за покровителство. Подлата болшевишка монархия пусна в ход всичките си интриги, за да срази Германия, а след туй и нас. Тя подстрекава Югославия, подстрекава сега и Турция. След Англия на нея се пада прозвището «велик подпалвач». Но жив е българският бог!
…Музиката свири «Дойчланд»… Аз плача, сълзите бликат от очите ми. Преживявам славното минало, когато заедно с германците рамо до рамо се биехме. Спомням си тия тържествени звуци в дни на победи и съвместни радости. Слушам с вълнение и насълзен тържествените звуци, възторжените гами на този величествен химн: «Дойчланд, Дойчланд…» Да живее Германия, да живее Хитлер, водачът на победоносните германски войски, на жадуващото правда и по-добър живот човечество, освободител на поробените, покровител на слабите, новият месия, който човечеството вижда след две хиляди години — човечеството, жадно за мир, за правда, за свобода, за социална справедливост.
Музиката свири химна на Хитлер. Аз слушам — цяла България слуша. Това не е химн, това е молитва, това е хармония, която черковният орган издава пред лика на най-силния човек на света днес, човек полубог, човек бог, който ще смаже хидрата, дракона, от три века настанен на своя одър, смучещ кръвта на цялото население на земното кълбо.
Музиката свири химна на Мусолини — друг един полубог, друг един бог.
Хайл Хитлер! Евива ил Дуче!
…От тая сутрин, в 6 часа, германските войски влязоха в Белград. Столицата на Югославия следователно се предава и капитулира пред победоносния противник. Влизат германските войски в [Белград], както влязоха във Варшава, в Хага, в Брюксел, в Париж, в Осло. Както ще влязат утре в Атина…”.
А това са жертвите на фашистите в България — комунистите
Как ви се струва, имало е фашизъм в Царство България или не ?
На снимката виждате постановление Номер 127 на Министерски съвет от 2 март 1943 година, което постановява изследването на 20 000 евреи от пределите на страната на база споразумение с германските власти.
Постановлението възлага на комисаря по еврейските въпроси да изсели от предилите на страната в споразумение с германските власти до 20 000 души евреи, заселени в новоосвободените земи.
А на снимката по-горе виждате името на същия този Богдан Филов, който, освен всичко останало, изпраща 20 000 български евреи от Македония и Беломорска Тракия, във фашистки концлагери. Снимката е от паметника на «Жертвите на комунизма» в София. Т.е. излиза, че Богдан Филов е ГЕРОЙ, да?!
Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 година с договор, подписа във виенския дворе «Белведере».
В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 година и съдържащ дискриминационни мерки. Малко по-късно към правителството е създадено
Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 20 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия,повечето от които загиват. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.
А ето и Богдан Филов с идеолога на италианския фашизъм Б. Мусолини, 1941 г.
А ето и прословутия Закон за защита на нацията. Който не е запознат със Закона, да се запознае сам.
Отпътуване на кораб с депортирани евреи от пристанище Лом
Депортиране на евреите от Беломорието от пристанище Лом
Цар Борис и Богдан Филов на среща с Хитлер
Народен протест на „черните забрадки“ (роднини на убити комунисти) и младежи с искане на смъртна присъда на съдените от Народния съд.
