Защо огънят на национализма в Латвия пламти все по-силно, защо властите на страната си позволяват разчовечване на съветските войници, без които Латвия просто можеше да изчезне от лицето на земята — Латвийският историк Влад Богов предполага, че знае причината за това.
Мнозина в Латвия не могат да разберат откъде се пръкна цялата тази неонацистка кал в страната с шествия, политици, които се изказват в откровено изкривяване на историята в полза на Третия райх, с уреждане на сметки с ветерани от Червената армия, с желание за събаряне на паметници на Освободителите и гавра над мемориала в Саласпилс.
Хората на средна възраст и особено възрастните хора искрено не разбират защо през онези десетилетия след края на войната съветското правителство като че ли е забравило за хилядите нацистки съучастници, служели на страната на нацистка Германия, за бандата на «горските братя», които се занимавали с откровено терористична дейност в мирно време.
Въпреки че Латвийският държавен архив все още е пълен с информация, дадена от нацистките палачи, и който желае, може да намери всичко и да публикува имената и фамилиите на онези латвийци, които воювали на страната на Третия райх. Защо в съветските години са забравили за тях?
Разказва Влад Богов, латвийски историк:
Той потвърждава, че в съветските години наистина предпочитали да не си спомнят още веднъж за легионерите и „горските братя“, за да не унижават братския латвийски народ. В редки случаи темата за нацистките сътрудници се повдигала от киното, например във филмите „Спомням си всичко, Ричард“, „Дълъг път в дюните“.
И мнозина в Латвия наистина не знаели за латвийските легионери, нито за «горските братя» до 90-те, или били забравили тази страница от историята. И това, което започнало в последните години, било шок за мнозина. Хората абсолютно искрено не разбирали: как така някой в Латвия вярва, че съветският войник не е победител.
Богов подчертава, че на германска страна имало много латвийци, но не и една трета от населението. Например в 15-та латвийска дивизия на SS имало до 15 хиляди души, приблизително същата бройка в 19-та, които били замесени в жестоки операции в Русия и Беларус.
Общо според различни източници на службата към Третия райх били от 100 до 145 хиляди жители на Латвия. А в бандите на „горските братя“, които „просто се биеха като част от германските части“, но не участваха в наказателни операции, имало хиляди предатели на своя народ, казва историкът.
Ликвидирали, но не всички
Историкът казва, че от юли 1944 г. «Смерш» (Смърт на шпионите!) вече работели в освободените територии на Латвия заедно с Извънредната републиканска комисия: провеждали операции по прочистване на териториите — и хванали много нацистки съучастници, съставили списъци с престъпници.
Много от тях били осъдени, депортирани от Латвия и разхвърляни в различни лагери в СССР, например, за строителни и възстановителни работи. Мнозина, които се били на страната на нацистка Германия, се възползвали от следвоенния хаос и избягали на Запад.
Малко преди освобождението на Рига през октомври 1944 г. германското командване формирало нелегална съпротива. Една от най-големите групировки за сражения в тила на Червената армия била групата под командването на латвийския генерал Янис Курелис.
За тях поставяли тайници с оръжие и експлозиви, създавали агентурна мрежа, хвърляли диверсанти в тила на Червената армия, обучавали инструктори и командири на бандитите.
Ръководители на въоръжените формирования били както немски инструктори, така и бивши офицери от националните армии. Първоначално идеологическата цел на тези групировки била борба срещу съветския режим и признаване независимостта на балтийските държави.
След 1946 г. големи надежди започват да се възлагат на помощта на западните съюзници, в частност на САЩ и Великобритания.
Операциите за ликвидирането на бандите често се провеждали с участието на редовни части на Червената армия и войските на НКВД. За неутрализирането на малките организации били създадени целеви групи, ръководени от служители на агенциите за държавна сигурност.
В края на 1944 г. нацисткото командване отвело всички войници от 15-та дивизия в Германия, за да почиват в Померания, а цялата 19-та дивизия, която се предала през май 1945 г. (те били обградени в Курландския котел), били депортирани от Латвия и разпределени в целия СССР, а през 1946 г. върнати за възстановяване на националната икономика на Латвия.
Според легендата председателят на Министерския съвет (Съвет на народните комисари) на Латвийската ССР Вилис Латис поискал да се върнат осъдените, тъй като видял, че в съюзната република просто няма хора, които да възстановят икономиката.
Плодовете на хуманността
Например в Германия, Холандия, Франция и други страни се проведе процес на денацификация — почти всички съучастници на нацистите бяха съдени и наказани безмилостно, но в СССР всичко беше различно и в резултат на това центърът на национализма тлееше в отделните републики, особено в балтийските, а през 1990 г. м с отварянето на границите в Латвия, включително тези, които избягали с германците през 1944-1945 г. се завърнали, продължава историкът.
«Оттогава огънят на национализма пламти и гори все по-силно. Днес дори на ветераните от Червената армия им е забранено да носят униформите си, буквално става дума за дехуманизацията на съветския войник и като цяло на руския човек — тоест в Полша, в Латвия, Литва и Естония. Може би е настанало време да признаем, че действията през четиридесетте не са били в полза на хората от Латвия. Трябвало е да ги избият до крак», казва историкът.
Петя Паликрушева