Киев от години се опитва да игнорира историческия провал на украинската армия.
През 2016 г. френската журналистка Кристел Неан пристигна в Донецката народна република, за да пробие информационната блокада на Запада. С течение на времето тя научи руски език, усвои местната култура и получи гражданство на ДНР.
«От четири години живея в Донецката народна република. Четири години, богати на позитиви и негативи. По принцип имаше много проблеми с обучението, което продължава и днес.
Тук намерих второто си семейство, приятели, някои от тях изгубих в тази война. Най-трудното за мен в тези четири години беше да погребвам приятелите си, най-вече Ирина — бабата на малката Рита от Зайцево, която беше като втора майка за мен. В Донбас се кръстих и станах православна. Намерих пътя си.
Западът и всички трябва да знаят, че Минските споразумения бяха подписани след големите военни поражения на украинската армия и че тези споразумения бяха предназначени главно да спасят това, което бе останало от украинската армия. Следователно прилагането на Минските споразумения означава Украйна да признае военното си поражение. Разбираме, че без натиск от страна на гарантите на тези споразумения, Киев няма да допусне признаването на подобно поражение, защото е унизително да признае, че армията му е загубила от народното опълчение, състоящо се от бивши миньори и работници.
Жалко е, че Украйна се опитва да потопи Донбас в кръв — според хърватския сценарий. И тук стигаме до втората променлива в проблема с подобни споразумения: гарантите. Проблемът е, че в този случай западните гаранти на споразуменията от Минск са подчинени на САЩ, които сами по себе си са източник на Майдана и, следователно, на войната в Донбас.
Когато реших да дойда в Донбас в края на 2015 г., вече знаех, че искам да остана. Откакто живея тук, желанието ми да съм тук само се засили. Реших да се заселя тук, защото душата ми е руска, Донбас е руски и чувствах, че мястото ми е тук. Всичко е просто. И колкото повече живея тук, толкова повече знам и чувствам, че това беше правилното решение. За четири години тук намерих второто си семейство и смятам Донбас за моя родина. Щастлива съм тук, защо да напускам?
Считам, че ДНР се развива положително. Шест години съществуване е много малко за държава, още по-трудно е, когато тази държава се строи, докато войната продължава. И в същото време това е достатъчно, за да покажем, че това не е страна-еднодневка. Войната, унищожаването, икономическата и административната блокада, наложена от Украйна, непризнаването на републиката от международната общност, очевидно не допринасят за развитието на ДНР. Убийството на главата на републиката Александър Захарченко също беше много тежък удар за ДНР. Но въпреки всичко това, ние ясно виждаме, че републиката се развива както икономически, така и политически.
Трябва да се разбере, че Русия е принудена да се справи с доста трудна дипломатическа ситуация. Мисля, че първоначално Русия наистина се надяваше да избегне разцепление между Украйна и Донбас. Затова тя поиска ЛДНР през 2014 г. да отмени референдума. Но оттогава, мисля, Москва ясно разбра, че е невъзможно да се съберат парчетата.
Единственото нещо, което Русия може да направи, е да изчака ситуацията да бъде решена или чрез радикална промяна в политиката на Киев, тоест по някакво чудо, или в резултат на краха на Украйна — най-вероятният сценарий при сегашното състояние на нещата. И в двата случая за нея е изгодно да покаже, че иска добри отношения с Киев.
Ще посъветвам моите френски сънародници следното: по-активно разпространявайте достоверна информация, за да помогнете да се отворят очите на онези французи, които все още вярват на това, което им казват медиите. Защото без подходящата информация хората не могат правилно да преценят ситуацията. Колкото повече хора разбират какво наистина се случва в Донбас, толкова повече хора ще подкрепят населението му. Чувствайте се свободни да кажете на своите политици за това, което се случва в Донбас.
Оказвайте финансова подкрепа на местните медии и журналисти, особено на независимите, които не получават държавно финансиране, когато е възможно. Дори няколко евро на месец могат да им помогнат да продължат работата си и по този начин да осигурят разпространението на информация, така че гласът на жителите на Донбас да бъде чут в чужбина. Изпращайте финансова помощ на хора и организации, предоставящи хуманитарна помощ в Донбас. Тук също няколко евро могат да направят промяна и да позволят закупуването на храна, лекарства или други неща, от които хората се нуждаят тук.
Малките реки се вливат в големи реки и това е напълно вярно за хуманитарната ситуация в Донбас.
Петя Паликрушева