„Постигнахме много, но трябва още да работим. Сега се подготвяме за пет страстни години в опозиция.“ С тези думи и широка усмивка на лице лидерът на крайнодясната „Лига“ в Италия и бивш вицепремиер Матео Салвини се опита да заличи следите от звучния шамар, който получи на регионалните избори в северната италианска област Емилия-Романя. Негов основен съперник се оказаха не толкова политическите противници в лицето на Демократическата партия, а избирателите, които този път решиха да отидат масово до урните.
Преди вота миналата неделя Салвини се беше зарекъл, че след победата в Емилия-Романя ще предизвика предсрочни парламентарни избори. За значението на този вот и за растящото влияние на гражданското движение на „Сардините“ нашият кореспондент в Италия Елена Шаханова разговаря с политолога от Университета в Генуа — професор Мара Морини.
Професор Морини, защо бе важен за правителството вотът в област Емилия-Романя?
Беше важен, защото предизборните кампании при местни избори в Италия се приемат като тест за одобрение на политическите сили, които управляват страната, и по-специално на способността им да провеждат политика на сближаване между регионите. Изборите са важни и на фона на трудностите, които преживява новото коалиционно правителство между Демократическата партия и движението „Пет звезди”, което преди това управляваше с крайнодясната „Лига”. На тези избори трябваше да стане ясно, до колко „Лига” е електорално силна и дали има одобрение в регионален план, чрез което лидерът Матео Салвини да поиска предсрочни парламентарни избори.
В Рим управлява нестабилна коалиция, съставена от Демократическата партия и популисткото движение „Пет звезди“. След вота в Емилия-Романя десните партии в Италия не желаят да бъдат представлявани повече от крайнодясната „Лига“ на Матео Салвини. А в същото време все по-голямо влияние имат малки партии, като например новата партия на бившия премиер Матео Ренци „Италия Вива“. Настъпва ли обрат в италианската политика след регионалните избори в Емилия-Романя, професор Морини?
Ситуацията тепърва ще търпи развитие. Предсрочни избори от политическа гледна точка в този момент не са в интереса на новите малки партии като „Италия Вива” на Матео Ренци. От тази гледна точка, управляващата „Демократическа партия“ е в етап на оформяне на своята структура и на своята политическа програма. Лидерът Никола Дзингарети вече работи за по-голямо обединение в самата партия, както и тя да бъде отворена за представители на гражданското общество.
„Пет звезди” се намира в трудна ситуация, не само защото получи малко гласове на последните регионални избори, но и защото оставка подаде лидерът Луиджи Ди Майо, който е външен министър. Въпросът за лидерското място в движението е сложен заради противоречия и конфликти вътре в него, което подлага на опасност самото му съществуване, камо ли резултата на следващи местни или национални избори. Да не забравяме, че „Пет звезди” е центристка партия, способна на коалиции както в лявото, така и в дясното политическо пространство и от тази гледна точка трябва да се разбере, какъв политически проект ще гради, за да продължи да съществува на националната политическа сцена.
В десноцентристкото политическо пространство „Лига” има все още силни позиции. В регионален план има поддръжката на близо всеки трети избирател. Но от последния регионален вот лидерът Матео Салвини излиза малко отслабен заради своята предизборна кампания. Сега той трябва отново да покаже, че е убедителен лидер, че може да бъде движещата сила в дясноцентристкото политическо пространство, в което напоследък изпъкнаха лидерските качества на Джорджа Мелони от „Братя на Италия“.
Подкрепата за „Форца Италия“ намалява и вече е в рамките на около шест процента. Там проблемът е лидерското наследство на Берлускони. Така че политическата ситуация е много динамична, мнозинствата са непостоянни и променливи. Трябва да се разбере каква ще е стратегията на партиите в случай на предсрочни избори. В същото време трябва обаче да се подчертае фактът, че всички партии говорят за поредна реформа на изборния кодекс, чрез която се надяват да постигнат максимална подкрепа.
Смята се, че движението на „Сардините“ се оказа много важен фактор за изборния успех на Стефано Боначини с партията на Демократите в Емилия-Романя. Вие как виждате „Сардините“? Какво бъдеще ще има това движение, според Вас? Възможен ли е политически съюз с Демократическата партия, или ще се развиват като самостоятелна партия?
„Сардините“ изразиха желание да заемат мястото си в лявото политическо пространство и при евентуална пропорционална избирателна система биха се коалирали с Демократическата партия. Заслугата на „Сардините“ е в това, че запалиха отново ентусиазма за активно участие на гражданите в политическия живот. Видяхме площадите пълни с хора, останали през последните години разочаровани от политиката. Това са хора, симпатизиращи предимно на левите партии, които се разочароваха от политиката на Демократическата партия, влязла в коалиция с популистите от „Пет звезди”.
Така, че големите партии, и на първо място Демократическата партия, трябва сега да намери начин да ги спечели за себе си, увличайки ги в по-широк лявоцентристки политически проект, в който „Сардините“ да заемат мястото, което заслужават. Разбира се, трябва да се види с какви политически предложения и идеи това би могло да се осъществи.
Интервю на Елена Шаханова с Мара Морини за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“