Заслуженият професор по история на университета в Гьотеборг обяснява защо резолюцията на Европейския парламент относно пакта Молотов-Рибентроп представлява груба ревизионистична версия на историята и по същество е лъжа. Тази резолюция възлага еднаква отговорност за избухването на Втората световна война на Германия и СССР.
Превод от Nyhetsbanken (Швеция):
Ленарт Палм, професор по история от университета в Гьотеборг, обяснява защо резолюцията, приета от Европейския парламент в памет на Втората световна война, представлява груба ревизионистична версия на историята. В бъдеще може да се появи цяла поредица от учебници по история, благодарение на които по-младото поколение ще бъде възпитано в лъжа.
На 19 септември 2019 г. Европейският парламент прие с болшинство гласове резолюцията „За значението на запазването на историческата памет за бъдещето на Европа“. Целта й, както беше казано, е да се даде възможност на европейските народи да изучават историческите катастрофи, за да ги избегнат в бъдеще.
Тази резолюция почти не се споменава в нашите големи медии.
Основната идея е, че нацистка Германия и Съветският съюз в еднаква сила били причината за избухването на Втората световна война: „Европейският парламент подчертава, че Втората световна война, най-разрушителната война в историята на Европа, започна като пряк резултат от прословутия нацистко-съветски договор за ненападение от 23 Август 1939 г., известен още като пакта Молотов-Рибентроп, и неговите тайни протоколи, според които двата тоталитарни режима с обща цел да завладеят света, разделиха Европа на две сфери на влияние».
Авторите на резолюцията смесват всички карти и без никакви аргументи противоречат на добре установеното мнение на историците, че Германия е била инициатор на войната.
Ето няколко забравени факта: Втората световна война до голяма степен е продължение на Първата. Европейските политически елити в борбата за колонии и пазари изпратиха своите народи в най-опустошителното клане в историята. Победителите, преди всичко Франция, Великобритания, САЩ и Белгия, нарекоха Германия единствения виновник на войната и поискаха огромни репарации. Традиционно германските региони като Елзас-Лотарингия и Западна Прусия бяха отнети от страната. Районът на Рейн бе прехвърлен под чуждо управление.
На изток през 1917 г. падна Руската империя, която бе заменена от нови независими държави: Финландия, балтийските страни, Полша и други, тези, които по-късно станаха Съветски съюз. В Съветска Русия до 1922 г. между червените и белите продължава гражданската война.
На белите помагат стотици хиляди войници от западни страни: Германия, Великобритания, Чехословакия, САЩ, Финландия и други. Освен това през 1919 г. Полша атакува и анексира големи територии, които сега принадлежат на Украйна и Беларус (които Сталин превзема през 1939 г.).
Тези интервенции не само причиниха разрушения, те накараха съветското общество да се почувства под обсада. И тук Европейският парламент също забравя как Западна Европа проправи пътя за това, което трябваше да се случи по-късно.
Съветският съюз беше убеден, че живее във враждебно обкръжение. Отначало съветското ръководство най-много се страхуваше от британците, но когато Хитлер дойде на власт, убеждението, че основната заплаха е Германия, се засилва. Намерението на Хитлер да създаде „жизнено пространство на изток“ и да покори „по-нисшите хора“, които живееха там, беше широко известно от книгата „Моята борба“. Известно беше също, че Германия увеличава въоръжението си (включително благодарение на тайното сътрудничество с Ваймарската република). Нашествието в района на Рейн и нападението срещу Испанска република направиха ситуацията още по-очевидна.
През 1934 г. министърът на външните работи на Съветския съюз декларира, че само „решителни съседи“ могат да се противопоставят на германските амбиции. Затова Съветският съюз искаше да сключи споразумение за «колективна сигурност». Но колко решителни бяха тези съседи? Хитлер успя да заеме такава мощна позиция благодарение на консервативните и либерални партии, които през 1933 г. гласуваха единодушно, за да му дадат цялата власт. Европейските демокрации напълно пасивно гледаха както на нахлуването в района на Рейн, така и на фашиския метеж в Испания.
Въпреки това през 30-те години Съветският съюз енергично се опитва да формира отбранителни съюзи с Франция, Великобритания, САЩ, Румъния, Полша, Югославия и дори с фашистка Италия. Всички негови предложения бяха отхвърлени, а Полша, напълно до самата война, активно се опита да противодейства на тези опити на международно ниво.
На 29 септември 1938 г. британският премиер Чемберлен и френският президент Даладиер се срещнаха с Хитлер и Мусолини в Мюнхен. Германия поиска Чехословакия да предаде Судетите с неговото немскоезично население. Британците и французите позволиха на Хитлер да влезе в Чехословакия и, както знаете, той не се ограничи само до Судетите.
Полша бе първата, която сключи пакт за ненападение с Хитлер, а и изпрати войски за превземане на чешка Силезия. В този момент Съветският съюз осъзна за какво става дума: Западът искаше да принуди Хитлер да отиде на изток. Стана ясно, че се задава война, но през април 1939 г. Франция отново отхвърли следващото предложение на Съветския съюз. През май съветският външен министър отново се опита да преговаря с Полша, но веднага му беше отказано. Но с британците се оказа, че поне са обсъдили проблема. Вярно е, че британците едновременно водеха тайни преговори с Хитлер и решиха да не бързат. На пътнически кораб (плаващ със скорост 25 километра в час) Британия изпрати делегация в Съветския съюз. Делегацията стигна там пет дни по-късно, след което се оказа, че няма право да сключва договор.
Москва загуби всякаква надежда за съюз със западните страни. На 23 август 1939 г. бе подписан пактът Молотов-Рибентроп. Договорът даде на Съветския съюз редица предимства. Първо, имаше време да си засили отбраната малко преди германското нападение, което, както съветското ръководство знаеше, със сигурност щеше да се случи. Благодарение на допълнителния протокол СССР получи „сфера на интереси“, която щеше да му послужи като буферна зона. А това беше жизненоважно за предстоящата война, която СССР чувстваше, че се задава.
В историята, представена от Европейския парламент, всички тези обстоятелства са внимателно ретуширани. Особено поразително е, че срещата в Мюнхен през 1938 г. дори не е спомената…
Петя Паликрушева