Забелязах, че някои читатели считат, че съветското законодателство от онова време е приравнявало всяко попадане в плен за държавна измяна. А други са все още в плен на стъкмистиките от епохата на гласността и перестройката, когато се твърдеше, че всеки боец от Червената армия на СССР, който попаднел в плен, моментално бивал изпращан в съветския ГУЛАГ.
Това не отговаря на действителността.
Всъщност в съветската военна клетва от 23 февруари 1939 г. (преди това няма единна клетва, всяка военна част има свои варианти — „червена клетва“, „клетва на Червеноармееца“ и т.н.), няма текст, от който да следва, че попадането в плен автоматично означава наказателно престъпление.
Ето и истинската клетва на Червената армия.
Както виждате, пише само за тежко наказание за нарушаване на тържествената клетва, а основният акцентът е поставен върху всеобщата омраза и презрение от страна на трудещите се.
Да видим и законодателството от онова време:
«Чл. 58-1″а»от Наказателния кодекс на РСФСР. Измяна на Родината, тоест действия, извършени от граждани на СССР в ущърб на военната мощ на СССР, неговата държавна независимост или неприкосновеност, като шпионаж, издаване на военна или държавна тайна, преминаване на страната на врага, бягство или прелитане зад граница, се наказват със смъртно наказание — разстрел с конфискация на цялото имущество, а при смекчаващи обстоятелства — лишаване от свобода за срок от десет години с конфискация на цялото имущество.
Както виждаме, тук става дума за целенасочено преминаване на страната на врага.
Разглеждаме раздела за военните престъпления, а именно чл. 193.14 от Наказателния кодекс на РСФСР:
„Неразрешеното изоставяне на бойното поле по време на битка или умишлено, не причинено от бойна ситуация, предаване в плен или отказът да се използва оръжие по време на битка води до прилагане на най-високата мярка за социална защита.“
Чл. 193.14 от Наказателния кодекс на РСФСР. Към тази статия има бележка, която гласи:
«Предаване в плен. Всеки войник е длъжен да изпълни военния си дълг в съответствие с тържественото обещание, което е дал (червената клетва)», без да щади силата си, нито живота си.»
В известни случаи обаче ситуацията на бойното поле може да е такава, че съпротивата по същество да е невъзможна, а унищожаването на бойците безцелно. В тези случаи предаването в плен е деяние, допустимо и не е действие, което да предизвика наказателно преследване.
С оглед на гореизложеното, член 22 предвижда като престъпление само такова предаване в плен, което не е причинено от военната обстановка, т.е. «предаване в плен, за да се избегне рискът боецът от Червената армия да бъде убит, ранен и т.н.».
Т.е. не всяко попадане в плен е било квалифицирано като престъпление, а само умишленото.
Петя Паликрушева