Според всички теоретични прогнози това трябваше да е доста трудна и кардинална година за Русия. През 2017 г. очаквах основната тежест на този период да бъде свързана с откритата военно-политическа конфронтация със САЩ / Великобритания, но в хода на играта в тази пиеса се оказа, че традиционните формати на конфронтацията — „държава срещу държава“, са изгубили актуалност.
Нека видим какво се случва вътре в Русия.
През 2012 г. (или малко по-рано) Русия тръгна по пътя на реиндустриализацията и национализацията на икономиката.
Според Федералната антимонополна служба през 1998 г. делът на държавата в руската икономика е бил 25%, през 2008 г. — 40-45%, през 2013 г. — повече от 50%, през 2017-18 г. — почти 70%.
Погледнете внимателно тези цифри — 25% от икономиката е държавна в началото на епохата на Путин и 70% през 2018 г.
Който си спомня думите на Путин, че той бил либерал и че „няма да има ревизия на резултатите от приватизацията“ — не, господа, това е всичко друго, но не и либерализъм и приватизация.
Нямаше пряка ревизия на приватизацията през 90-те години с експроприация на собствеността, но Путин и Индустриалният щаб бяха ангажирани с последовател прикрит „сталинизъм“, с изключение на разстрелите на предателите и враговете на народа. Както разбирате, тук думата «сталинизъм» е употребена в положителното й значение, предвид държаваната собственост върху средствата за производство в СССР по времето на Сталин.
Преминаването към централизирана икономика и планова икономика беше необходимо не защото „совет рашънс генетично обичат социализма и плановата икономика“, а защото това е единственият работещ начин държавата да отплува далеч от ядрото на деградацията — отрядът смъртници на либералния западен капитализъм, който скоро ще бъде взривен от мините на тежка системна криза.
Криза, причинена от факта, че финансовият капитал на Запад на практика заличи цялата хранителна среда под формата на индустриален капитал и няма никакво намерение да спира да изяжда цялата планета — докато я обезкости напълно.
70 % държавна собственост в Русия. До 2018. Сега сме 2020.
Това е повече от добре.
Процесът продължава.
До пълната победа!
Петя Паликрушева