Премиерът Борисов подчерта, че няма да има покачване на цените при влизането на България в еврозоната, а до тогава — няма да има промяна на валутния курс на лева спрямо еврото. Коментарът Борисов направи по време на конференцията „Бизнесът и правителството”.
Думите му бяха подкрепени от финансовия министър Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев.
Обясненията им дойдоха заради законови промени, с които се премахва записът на точния курс на лева към еврото от валутния закон.
Те се налагат заради синхронизирането с европейското законодателство и практически представляват последната юридическа пречка пред влизането ни в обменно — курсовия механизъм ERM II, известен като „чакалнята за еврозоната”, поясни управителят на Централната банка.
До края на април се очаква България да се присъедини към обменно-курсовия механизъм ERM II, известен у нас като чакалнята за Еврозоната, потвърди финансовият министър Владислав Горанов:
«България ще влезе с този курс. Бордът ще отпадне, когато левът бъде заменен от еврото».
«За България е важно да влезе в Еврозоната, защото ще бъде част от вземащите решения държави», допълни премиерът Бойко Борисов:
«Няма да се повишават цените. Ще влизаме там в този курс, който е днес и няма да пада Валутният борд».
Заради внесена от ГЕРБ промяна във валутния закон, с която отпада числото 1,95583 лева за едно евро, се появиха опасения, че курсът може да бъде променен. Това може да бъде поискано от държава в механизма, тоест от еврозоната или Дания:
«Дори да има такова искане, то няма как да се реализира, тъй като решенията в рамките на валутния механизъм се взимат с консенсус, а този консенсус включва два гласа от България — този на министъра на финансите и на управителя на Централната банка», категоричен бе управителят на БНБ Димитър Радев.
България — сред най-засегнатите от «Зеления пакт» на ЕС
Страната ни е сред най-засегнатите от «Зеления пакт» на Европейската комисия, стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов. Само в енергетиката, затварянето на въглищните централи ще ни струва 20 млрд, коментира министър-председателят:
«Казват, че в един момент, ако трябва да се затворят въглищните централи, за да се премине на друг тип енергия, за да компенсираме тези 60%, трябват толкова пари. Затова ние казваме 10-15-20 години трябват».
Перспективите пред глобалната икономика и рисковете за България — това е темата на 14-ата годишна среща на бизнеса с правителството.
Участниците в програмата на форума отговорят на въпросите какви биха били последствията за България от глобалното забавяне на икономиката и как биха могли да бъдат избегнати рисковете пред бизнеса у нас.
Според анализаторите миналата година е регистриран най-ниският глобален икономически растеж от началото на десетилетието, като активността в производството и инвестициите намаляват значително вследствие на влошените търговски отношения между САЩ и Китай, неяснотите около Брекзит и слабия икономически растеж на страните от еврозоната.
Представителите на правителството се срещат с икономически експерти, с повече от 350 собственици и мениджъри на най-големите компании в страната, тези с общ оборот от 1 млрд. и половина евро.
Репортаж на Марта Младенова в предаването »12+3»