В продължение на много години свикваме да разглеждаме Запада като съюзник на Израел, а СССР като враг, но от гледна точка на историята картината е по-сложна и в нея 27 януари 1945 г. заема специално място. Тази дата не може да бъде забравена, посочва авторът и има пълно право да го направи.
Превод от Haaretz (Израел):
Единствено аз от моите другари знам точната дата, когато родителите ми са се срещнали. 27 януари 1945 г. — в деня на освобождението на концентрационния лагер Освиенцим. Те се срещнали при портите на лагера. Хадаса — затворник № 79280, Алтер — затворник № 161213. Срещнали се, хванали се за ръце (ръцете им били покрити с татуировки) и не се разделили.
Въпреки противоречивите и напрегнати чувства спрямо Русия и нейната роля в Близкия изток, не мога да забравя, че Освиенцим беше освободен от Червената армия, водена от Анатолий Шапиро, офицер от еврейски произход, който по-късно каза, че го е направил като войник на Червената армия, а не като евреин.
Моите родители никога не забравиха кой ги е освободил.
Освобождението станало по време на Висло-Одерската операция, която започва на 12 януари, тогава съветските войски напреднали повече от 300 км на запад.
Дълго време за нас бе обичайно да се считаме за част от западната култура, да възприемаме Запада като наш съюзник, а СССР — като враг. Но от историческа гледна точка картината изглежда по-сложна.
През 1942 г., в разгара на войната, Ян Карски, борец от полските нелегални групи на съпротива, няколко пъти проникващ във варшавското гето, се среща с британския външен министър Антъни Идън в Лондон. След това в САЩ той разговаря с Франклин Делано Рузвелт и говори за случващото се с евреите в Европа. Това не помогна. Съюзническите сили отказаха да бомбардират железниците до Освиенцим, въпреки че по това време вече се знаеше за изтребването на евреите в лагера.
Баща ми ми разказваше, че в лагера се чували звуците на летящите британски и американски самолети. Карта на концентрационния лагер с маркираните газови камери била получена от тях тайно от полските партизани.
Въпреки това газовите камери, непокътнати, продължили да си стоят. Още преди началото на Втората световна война, през 1938 г., британците се съгласяват да вземат участие в конференция в Евиан, на която се обсъжда съдбата на 650 хиляди евреи под управлението на Райха.
А през юни 1939 г. САЩ депортират бежанския кораб от Сейнт Луис обратно в Европа. Върнати са повече от 900 евреи в континенталната част, повечето от които впоследствие са унищожени в Освиенцим.
През 1939 г., когато нацистите все още се интересуват от емиграцията на евреите, самолетите на нейно величество стрелят по кораба Prosula, който пътува за Палестина, като по този начин убиват пътниците му. Английският историк сър Кийт Джефри описва в книгата си как офицерите на Британската служба за разузнаване (МИ-6) са изпратени в Италия и Франция, за да предотвратят заминаването на кораби с имигранти в Ерец Исраел.
Важно е да се помни, че концентрационният лагер е създаден едва след като западните страни отказват да приемат еврейски бежанци и след като Великобритания отказва да разреши имиграция в Палестина.
Всяка година си давам обещание на 9 май да изляза на улица Херцл, за да поздравя руските ветерани в униформи с медали, за да отпразнуваме Деня на победата над нацистка Германия.
Със смесени чувства, но все пак добре дошъл, Владимир Путин!
Автор: Gershon Horowitz
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://www.haaretz.co.il/blogs/gershonhorowitz/BLOG-1.8434557?172
