Отношението към промените в Конституцията на Руската федерация е маркер, който отлично разкрива враговете на Русия. Вероятно, дори отношението не към всички промени, а само към една — към тази, в която ще бъде разписан приоритетът на руските закони над международното право.
Всъщност вероятно тази поправка предизвиква най-силно възмущение в тази част от населението, която количествено представлява статистическа грешка, но в същото време може да крещи много силно и дълго.
Те не могат да понесат идеята, че Русия най-накрая ще се откаже от позорния член в конституцията, който по своята същност легализира колониалния статут на страната.
Да, разбира се, Русия отдавна престана да бъде колония на колективния Запад — такива бяха всички „светци на 90-те“. Например, к огато министърът на външните работи на Русия беше наречен „г-н ДА“, а той самият безобразно питаше западните куратори какви са неговите национални интереси.
Тогава конституцията беше написана с активното участие на западни експерти: вероятно дори не с участието, но под техния пряк надзор.
Тогава тя беше написана не за интересите на народа на Русия, а за да може страната да бъде напълно контролирана от онези, които се смятаха за победители в Студената война. Така бе написана конституцията на една губеща държава.
Изобщо не преувеличавам, когато говоря за колониална зависимост. Просто тя има различни проявления. Не е необходимо да си представяте конквистадори в каски и шлемове, на които поробените туземци послушно носят злато и други богатства.
Съвременната колонизация е нещо много по-сложно и по-печелившо. Не е необходимо да се използват войски, няма нужда да се налагат нови заповеди с огън и меч. Всичко е много по-просто, дори бих казала — ласкаво.
Просто един удобен основен закон на страната — и хоп…нейната пълна финансова и икономическа зависимост. Така самата държава доброволно дава своето богатство, както през Средновековието завоюваните народи са давали своята дан на завоевателите, но с една разлика — народите въобще не усещат, че ги ограбват.
Сякаш са под някаква силна упойка — на красивите думи за свобода, демокрация, общочовешки ценности.
Между другото, самата страна, която наложи този член в Конституцията в Русия, пренебрегва международното право малко повече от напълно.
Спретва политически катаклизми, извършва политически убийства и когато съдии от Хага решиха да съдят американски войници за военните престъпления, извършени в Ирак и Афганистан, тя просто заплаши да наложи санкции срещу тези съдии. Но това не смущава руските опозиционери.
Задокеанският стопанин винаги е прав — при всички случай. Освен това плаща добре за услугите на руските „опозиционери“.
Разбира се, Русия отдавна не е това, което беше през 90-те. Сега тя няма колониална зависимост: всичко това остана в миналото. Единствената нишка, която свързва съвременна Русия с онова срамно минало, е самият член в Конституцията.
Този член в Конституцията е клеймо, което трябваше да бъде премахнато отдавна. Освен това, не толкова отдавна този член се използва напълно пълноценно, по-специално, в Европейския съд по правата на човека, който последователно умножаваше антируските решения във всички дела.
Отказът от приоритета на международното право над руските закони се обсъжда от много време. Безспорно огромното мнозинство от руския народ ще го подкрепи.
И това за пореден път доказва, че така наречената „опозиция“ открито работи срещу страната и народа си. За тях отхвърлянето на този член е близко до морална катастрофа. Той по някакъв начин оправдаше лоялността си към задграничните им собственици на ниво закон.
Сега те буквално осиротяха. В крайна сметка те точно за това мечтаеха — един ден този член да заработи отново с пълна сила и Русия отново да се превърне в западна полуколония, разкъсвана от граждански войни и сепаратизъм.
Петя Паликрушева