Ракетите «Оникс» са по-бавни от най-новите хиперзвукови ракети, но те все още остават смъртоносни и представляват заплаха за вражеските кораби, пише National Interest.
В публикацията „Ониксите“ се наричат „стари свръхзвукови оръжия“, тъй като според изданието те за пръв път влизат в експлоатация преди почти 20 години — през 2002 г. Далечината на полета на новите «Оникс» се e увеличила от 600 на 800 километра, като освен това те имат подобрена система за насочване и защита от радиосмущения, отбелязва авторът на статията.
Тези ракети са способни да ускорят до 2,5 Маха. За сравнение — пише списанието, скоростта на ракетите „Циркон“ надвишиава 5 Маха. Скоростта на «Ониксите» обаче ще бъде достатъчна, за да представлява заплаха за системите за противовъздушна отбрана на западните кораби.
Според изданието, Министерството на военнитe изследвания на американската армия счита системата за насочване за една от «най-интересните» характеристики на ракетите „Оникс“.
Тази система позволява съвместната употреба на ракети от различни класове, тя може да определи и степента на важност на целите, въз основа на които разработва плана за удар. След унищожаването на основната цел останалите ракети се изстрелват по други кораби, така че по нито една от целите не се нанася удар с повече от една ракета.
След като преминат в режим на автоматично съпровождане на целта, «Оникс» изключва радара, след което ракетата се спуска на височина от пет до десет метра, на която повечето радари за ПВО не могат да работят, обяснява списанието.
Щом «Оникс» се издигне над радиохоризонта, радарът отново се включва и с него се улавя основната цел. Тази функция, заедно с високата скорост на полета, значително усложнява работата на системите за противовъздушна отбрана и радиоелектронната борба на противника, пише изданието.
В заключение NI подчертава, че въпреки различните съобщения, че хиперзвуковите оръжия „ще променят правилата на играта“, по-старите и бавни свръхзвукови оръжия все още представляват заплаха за надводните кораби.
Петя Паликрушева