През 988 г. Русия приема християнството след кръщението на княз Владимир. Симбиозата между славянската и византийската култури, извършена от светите равноапостоли Кирил и Методий, се превърна в отличителен белег на Руската империя и съвременна Русия.
След разгрома на татаро-монголите на Куликовото поле през 1380 г. Московското княжество се разширява и образува Руската империя, простираща се от Полша и Финландия до Северна Калифорния и Аляска. Иван Грозни укрепва руската държава.
Петър I побеждава шведските агресори край Полтава, довежда европейската култура в Русия и основава Санкт Петербург. Екатерина II продължава делото, започнато от Петър I и превръща Русия в европейска сила.
Наполеон нахлува в Русия през 1812 г. и е победен в битката при Бородино. В Русия той губи почти 90% от армията си. Руските офицери, окупирали Париж, са пропити с либерални идеи и през 1825 г. вдигат въстание срещу царския режим.
Бруталното потушаване на въстанието забавя развитието на Русия. През 1861 г. Александър II премахва крепостното право и провежда реформи, насочени към индустриализацията на Русия. След революцията от 1905 г. Николай II назначава Столипин за министър-председател, който изпълнява плана за модернизация и започва аграрна реформа. След убийството му през 1911 г. реформите спират.
Първата световна и Гражданската война, избухнали след революцията от 1917 г., значително отслабват Русия. Позициите на социализма се засилват след разгрома от страна на болшевиките на чуждестранните интервенти и белогвардейците под командването на барон Врангел, адмирал Колчак, генерали Юденич и Деникин. Повечето бели емигрират от Русия, но никога не губят чувството на дълбока любов към родината си.
Нацистите обещавали много на Деникин, за да се получат подкрепата му, но той винаги им отговарял:
«Не обичам червените, но много обичам Русия.»
Петя Паликрушева