Всеки държавник е отговорен за политиката на своята страна, независимо дали е крал, премиер или президент. Той стои над междупартийните разпри и освен другите си задължения е отговорен за общото благо.
Превод от Rebelión (Испания):
Противниците на Сталин, които не трябва да бъдат обожествявани или демонизирани, но трябва да бъдат оценявани обективно, както, да речем, британската кралица Елизабет I или Наполеон Бонапарт го критикуват, без да вземат предвид особеностите на времето и обстоятелствата, при които той е на власт. Обвиняват го в нарушения на закона, въпреки че в действителност действията му са дело на колективна отговорност.
Между другото, Сталин е единственият комунистически лидер, който не мечтаеше за световна революция, аргументирайки се, че опитът тя да се осъществи ще е „трагикомична грешка“.
През 1931 г. той заявява, че за десет години Съветският съюз ще бъде атакуван от западните страни. За да се противодейства на това, е необходимо да се извърши индустриализация. За тази цел са разработени петгодишни планове за развитие, които превърнаха СССР в крупна индустриална държава.
Създавайки най-мощната коалиция в историята, Хитлер, заедно със своите съюзници, започна война срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г., по време на която бяха убити 27 милиона съветски граждани, а материалните щети бяха оценени на три трилиона долара. Съветският народ успя да възстанови странатата си без никаква помощ. На 2 май 1945 г. над Райхстага се развя червеното знаме, а седмица по-късно Германия подписа акт за безусловна капитулация.
Именно на СССР падна най-тежкият товар от тази война. Благодарение на смелостта на нейните воини бяха спасени живота на милиони европейци и американци.
Ако СССР не беше победил нацистите на Източния фронт, германците можеха да завладеят целия свят.
Петя Паликрушева
Източник: http://www.rebelion.org/noticia.php?id=264065&titular=putin-el-estadista-del-siglo-