Малко хора обърнаха внимание на поредното политическо изявление на руския президент Владимир Путин. Ето малък откъс:
„… В близко бъдеще делът на съвременните въоръжения и техника във ВМС трябва да бъде 70%. … Този показател трябва не само да бъде постигнат, той трябва да бъде подкрепен … Става дума за укрепване на морските стратегически ядрени сили».
Обичайно изявление? Абсолютно не. През 2020 г. Руската федерация излиза с претенцията за възстановяване на статута на една от водещите морски сили в света. Дълго време абсолютното лидерство в тази област остана в ръцете на САЩ. Само през последните години тази „хегемония“, както се оказа, се превръща в празна откъм съдържание — тотална дупка.
Първият шок за Съединените щати беше решителният отказ на Руската федерация да разреши свободното движение на международни (разбирай — американски) военноморски сили по Северния морски път. Нещо повече, Русия директно заяви — не. Това е наш път. Ние го притежаваме, ние ще го използваме.
От това „здрасти“ Съединените щати и техните съюзници изпаднаха в неконтролируем ступор, а след това събраха силата си и… паднаха отново на същото място — в дупката. Защото Русия в момента е единствената държава в света, която разполага с пълноценен флот ледоразбивачи. Граждански. А от 25 октомври 2019 г. — и военен. Последното предизвиква не по-малък „нервен тремор“ сред американците (е, да, в подобно състояние са и съюзниците) от появата на руските подводници „Борей“ с най-новите си въоръжения. Американските публикации са пълни с апокалиптични картини за „руското господство“ над Арктика.
Е, да допуснем, че Арктика за САЩ никога не е била основната територия на действие. Те някак си свикнаха да воюват повече в Тихия океан. Но ето, че от тази ситуация САЩ изпаднаха в пълно…отчаяние. През януари 2012 г. Министерството на отбраната на САЩ публикува ключов документ за новата военна доктрина, наречена „Подкрепа за глобалното лидерство на САЩ: приоритети за отбраната през ХХI век“. И една от основните приоритетни области е Азиатско-Тихоокеанският регион, в който никой не успя да устои на Америка след Втората световна война. До момента. Но не и сега.
В Тихия океан Китай се превръща във все по-сериозен играч. От 90-те години Китай започна активното развитие на ВМС и въоръжението си. Той се разви дотолкова, че от няколко години американците са в нескрит …почти транс.
Например през 2013 г. Китай проведе изпитания на високоточната си балистична ракета със среден обсег на действие DF-21D. Целта на атаката на китайската ракета изобразяваше американски самолетоносач.
На мишените им стана тъжно. На американците — още по-мъчно: ВМС на САЩ никога преди това не са били заплашвани от балистични ракети с висока точност, способни да удрят движещи се кораби в морето.
Малко им бяха на американците руските подводници, ледоразбивачите и «Калибрите», недемократични, способни да удрят цели дори в Средиземноморието, да бъдат изстреляни от всяко „хлапе-корабче“ от клас „река-море“, от всяка локва на територията на Руската федерация! И тогава си появи «Морският дракон», създаден в Китай (не, не, това не е име на оръжие, това е името на стратегията на Китай).
Оказва се, че истинският «диапазон» на американската хегемония така е свита, че прилича на онази шагренова кожа в ръцете на закоравял грешник.
Да празнуваме победата, разбира се, е твърде рано. Трябва обаче да се признае: през 2020 г. Русия влиза в битката, имайки сериозен набор от козове под ръка. И тъй като ръководството на страната ще играе с тези козове, изглежда, че ще видим тотален пробив още преди честването на 75-та годишнина от Великата победа.
Петя Паликрушева