Публикувам един малък парад на предсказатели, не всички доживяха врачуванията си, някои обаче все още са живи и дори посещават Москва и Кремъл.
Задухаха други ветрове.
Дж. Сорос, малко след разпадането на СССР през 1992 г. открито заяви:
„Сега най-накрая стигнахме до най-лакомото късче — Русия. Основният джакпот е заложен — цялата държава, в целия й вид …»
Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър:
„Бих предпочел хаоса и гражданската война в Русия пред тенденцията за обединението й в единна, силна, централизирана държава“ («Дипломация», M., 1997).
Генерал Колин Пауъл, държавен секретар на САЩ при президента Джордж Буш:
„Русия трябва да забрави, че има каквито и да било интереси в републиките на бившия СССР … Няма да позволим на Русия да се меси в делата на бившия СССР, тъй като възстановяването на СССР не е част от стратегическите цели на правителството и държавата САЩ“ (2001)
През 1993 г. списание «Foreign Affairs» публикува карта, илюстрираща геополитическите планове на САЩ. Върху нея по-голямата част от европейската територия на бившия СССР — балтийските страни, Украйна, Беларус, Молдова и целият Кавказ — е определена като зона под американски контрол (Foreign Affairs N 3, 1993).
Збигнев Бжежински:
„Русия, наречена Съветски съюз, предизвика САЩ. Тя беше победена. Вече няма нужда да подклаждате илюзии за голямата сила на Русия. Необходимо е да се обезкуражи подобен начин на мислене. Русия ще бъде разкъсана и поставена под опека“.
Барак Обама:
„Миналата година, когато ние и нашите съюзници работихме усилено за налагането на санкции, някои твърдяха, че агресията на г-н Путин е пример за майсторска стратегия и сила. Е, днес Америка е силна и обединена с нашите съюзници, докато Русия е изолирана, а икономиката й — на части “(21.01.2015 г.).
Американският институт «Карнеги», Адам Сталберг: «… инерцията може да направи Русия особено уязвима от външни сътресения — дотолкова, че дори сравнително малките проблеми, причинени например от природно бедствие, могат да доведат до криза от национален характер …
Сривът на държавните структури също ще доведе до увеличаване на международния риск, свързан с възможността за неконтролирано разпространение на оръжия за масово унищожение и инфекциозни болести, а също така може да превърне Русия в арена на международна конкуренция за съседните й държави и най-влиятелните сили в света, което от своя страна ще влоши факторите, допринасяки за разпадането на Русия.»
Еманюел Макрон:
„Агресията идва от Русия, тоест Украйна не е агресорът. Ние също така признаваме, че анексирането на Крим е незаконно, което означава, че всички знаем кой е започнал войната и кой е създал тази ситуация и в какво положение се намираме.»
Хърбърт Е. Майер, зам.председател на Националния съвет по разузнаване към ЦРУ в администрацията на Роналд Рейгън в списание «American Thinker» от 05.08.2014., статията «Как да решим проблема на Путин?».
„… Трябва да оставим руските олигарси и топ мениджъри, срещу които са насочени западните санкции, да разберат, че Путин е техен проблем, а не наш. Може би тези хора не притежават политическия гений и възвишения патриотизъм на нашите основатели, но те не са идиоти. Най-вероятно няма да им трябва много време, за да се съберат за спокоен разговор — например в московски офис или по-вероятно на яхта някъде на Лазурния бряг, за да … добре, да речем, да решат какво ще бъде по-добре за бъдещето на Русия.
Тъй като деликатността не работи при руснаците, американският президент и неговите европейски колеги трябва да дадат на тези хора абсолютно ясен сигнал, че ние не се интересуваме как те ще решат проблема с Путин. Ако успеят да убедят добрия стар Владимир да напусне Кремъл с военни почести и тържествен поздрав, отлично.
Ако Путин бъде твърде упорит, за да разбере, че кариерата му е приключила и може да излезе от Кремъл само с краката напред или кръстосани на тила му, това ни допада. Няма да възразим на черния хумор … Например, когато Путин следващия път се върне в Москва след поредното си посещение при своите кубински, венецуелски или ирански приятели, някои съмнителни бунтовници може би ще свалят самолета му с някак си попаднала в ръцете им ракета «земя-въздух».
И накрая Майк Помпео:
„Значението на сдържането не е ограничено до Иран. Във всички случаи трябва да сдържаме враговете си, за да защитим свободата. Това е цялата работа на президента Тръмп, за да направи нашата армия най-силната в света. Военната помощ на Украйна служи на същата цел …, както и отказът на Тръмп от споразумението за контрол над въоръженията с Москва и изпитанията на новата кризисна ракета на САЩ със среден обсег.»
Коментарите са излишни.
Само един кратък — няма да им се случи случката. Точка.
Петя Паликрушева