Счита се, че именно иранският генерал Касем Сюлеймани, който беше убит миналата седмица, е убедил руския президент Владимир Путин да се намеси в конфликта в Сирия през 2015 г., казва Леонид Бершидски. Смъртта на генерала може да се промени сметките на Русия по отношение на Сирия, Иран и Турция.
Превод от Bloomberg (САЩ):
Кремъл отрича това. Независимо къде е истината в тази конкретна история, неизбежната ескалация след смъртта на Сюлеймани може да промени сметките на Путин в този регион.
Коментирайки смъртта на Сюлеймани, руското министерство на отбраната похвали неговия „безспорен принос“ за победата над „Ислямска държава“ в Сирия. В изявление на министерството се казва, че Сюлеймани е организирал въоръжената съпротива срещу терористичните групировки в Сирия и Ирак много преди САЩ да създадат своя собствена антиидиловска коалиция.
Действително, ако не беше така наречената иранска „ос на съпротива“, която включваше военните групировки „Хизбула“ в Ливан и други въоръжени групировки в региона, Русия нямаше да си струва да се намесва в конфликта в Сирия.
Хизбула и иранските сили под командването на Сюлеймани обезпечиха присъствието на сухопътните сили, които Русия не искаше да изпраща в Сирия, за да подкрепи изтощената и понесла огромни загуби армия на президента Башар ал Асад в борбата му срещу противници, включително срещу подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили. За Путин беше важно да знае, че Асад не е останал напълно сам. Ако това се бе случило, би било много по-лесно да се постави кръст на Асад, отколкото да бъде подкрепен.
Според някои анализатори Русия винаги е била заинтересована да ограничи ролята на Иран в Сирия, тъй като Кремъл не може да контролира Иран или Хизбула. От своя страна Путин никога не е искал да поема пълната отговорност за сирийската криза, а по-скоро иска да подкрепя онези сили, които са готови да поставят икономическите и военните интереси на Русия над американските интереси.
За целта беше необходимо да се запази статус кво и, от гледна точка на Москва, статус кво не беше само режимът на Асад, но и „оста на съпротива”.
В интервю, което руският посланик в Ливан Александър Засипкин даде през март 2019 г., той отбеляза: „Ще кажа категорично: влиянието на Иран върху сирийския режим не трябва да се ограничава. Между Дамаск, Техеран и Хизбула съществува силен и непоколебим съюз. И в бъдеще всичко ще остане така».
На стратегическо ниво влошаването на отношенията между Иран и Съединените щати може да наруши геополитическия баланс, заради който Русия се намеси в конфликта в Сирия. Путин иска да предотврати това с помощта на европейските лидери. Освен телефонен разговор с Макрон, Путин покани германския канцлер Ангела Меркел да посети Русия следващия уикенд и да обсъдят иранския въпрос.
Путин обаче не може да вземе предвид вероятността от пълномащабна война между САЩ и Иран — война, в която иранският режим не може да победи.
В този случай Путин ще трябва да намери заместник на «оста на съпротивата» в Сирия, тоест да постигне такова състояние на нещата, че да не се налага да изпраща още руски военни в региона, а в същото време да попречи на смяната на режима и замяната му с приятелски на Америка режим, като по този начин запази всички руски военни бази.
Засега възможностите на Путин се свеждат до сътрудничество с Турция, единственият оставащ силен играч в региона — освен Иран, който не може да бъде наречен убеден съюзник на САЩ. Фактът, че Ердоган е единственият „план Б“ на Путин, не е добре за Асад. Турският президент би предпочел Асад да подаде оставка и ако подкрепата на Иран отслабне, той ще засили тези си искания.
Колкото и да е иронично, сирийският лидер трябва неистово да се моли иранците да не предприемат никакви необмислени стъпки.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2020-01-07/trump-blew-up-putin-s-middle-east-master-plan
