Авторът, разглеждайки трите етапа от пребиваването на Путин във властта, позовавайки се на мнението на експерти, пише, че дискусията дали дългото пребиваване на Путин на власт има благоприятен ефект върху Русия, остава открита.
Превод от La Vanguardia (Испания):
В навечерието на новата 1999 г. повечето руснаци мечтаеха, че поредицата нещастия, продължили през последното десетилетие, ще приключат. В последния ден на старата година слабият и непопулярен Борис Елцин подаде оставка като президент на Русия и назначи своя премиер за изпълняващ длъжността президент.
Така започна епохата на президента Владимир Путин, малко известен бивш служител на КГБ, който мнозина предвещаваха същата съдба като другите премиери на Елцин. Но този спокоен човек, който беше формиран като политик в кметството на Санкт Петербург, имаше нещо, което другите нямаха — решителност.
20 години по-късно при него Русия зае ново място в света. Две десетилетия по-късно Путин се превръща в символ (и може би главен) на днешна Русия.
В първите години на Путин в Кремъл цените на петрола бяха високи.
«Обръщам внимание на факта, че (с мен) няма да има и минута вакуум на властта в страната», каза Путин в същия ден на Новата година, когато стана действащ президент.
И точно това се случи. Неговото «гориво» беше черното злато. Той събра властта в ръцете си, включително и регионалната, и с удар с юмрук по масата подчини олигарсите: през 2003 г. беше арестуван собственикът на петролната компания «Юкос» Михаил Ходорковски. Путин постепенно създаде онова, което в Русия се нарича „вeртикала на властта“, с единен център — Кремъл.
Извън пределите на държавата Кремъл започна да възвръща загубените земи. Много уверено. Както припомня Александър Вершбоу, американският посланик в Москва от 2001 г. до 2005 г., на електронния портал Axios, „отначало предположихме, че въпреки миналото си в КГБ, Путин ще продължи пътя на Елцин към Запада“.
През февруари 2007 г. се проведе Конференцията по сигурност в Мюнхен. Речта на Путин се превърна в една от най-ярките. Опитите на САЩ да наложат своята гледна точка на останалия свят бяха критикувани и преди, но това беше първият път, когато главата на една държава, развиващата се, се осмели да каже ясно на останалите: ерата на еднополюсния свят приключи, а разширяването на НАТО е акт на враждебност. Въпреки яснотата на речта, мнозина не я разбираха.
В сравнение със Запада популярността на Путин в Русия винаги е била неоспорима. Тя достигна най-високите си пикове по време на военните конфликти, например Втората война в Чечения през 1999 г., войната с Грузия през 2008 г. (рекордните 88%) или след анексията на Крим през 2014 г. (86%).
В Русия той наистина е истински символ на страната. Изображенията му могат да бъдат намерени на тениски, календари и матрьошки: Путин плува в планинска река, Путин говори с фермери, Путин кара самолет…
Крим и конфликтът в източна Украйна доведоха до изолацията на Русия. Отношенията й със Запада напълно се влошиха и бяха наложени икономически санкции…
Има трета фаза от епохата на Путин, която все още не е започнала. През 2024 г. Путин ще завърши втория си мандат и според конституцията ще трябва да напусне поста си. Въпреки това, малко анализатори вярват, че той ще отстъпи от властта. Тогава той ще навърши 71 години, тоест по-малко от сегашния американския президент Доналд Тръмп.
Политологът Дмитрий Орлов дава примери от историята на Русия.
«Историята на Русия показва, че продължителните управления са били ефективни».
По-конкретно той назовава Иван III (1462-1505), Петър Велики (1696-1725), Екатерина Велика (1762-1796), Александър I (1801-1825), Александър II (1855-1881) , Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. Путин е следващият в списъка.
„По време на дългото управление правителството може да постигне важни цели и да извърши сериозни трансформации. В този смисъл дългото управление на Владимир Путин е безспорна полза за руската политика“, каза той.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.lavanguardia.com/internacional/20191229/472590808190/vladimir-putin-poder-kremlin-rusia.html