В света днес почти няма съразмерна по мащабите личност с тази на генерал Сюлеймани.
Може би само Путин и Си Дзинпин. Дори Тръмп не може да се мери с мащабите на въздействието му.
Впрочем, това е доста често срещано явление — посредствените успешно изтикват (в случая убиват) тези, които ги превъзхождат с качествата си. Към убийството/изтикването трябва да добавим, че обикновено се случва не в пряк двубой, а зад гърба, зад ъгъла. Така действа агресивната посредственост.
Сюлеймани би спечелил дори президентските избори в Иран, ако бе поискал. Но той се отказа от политическа кариера с думите:
«Искам да остана войник на революцията».
В Иран го наричаха с думата «сардар» — командващ. Това е една от иранските традиции — така наричат високопоставените офицери. Всички други офицери имаха фамилии, а той беше просто Командващият.
Командващият в Иран бе един. И ще остане един.
Както Фидел Кастро бе наричан от кубинците Команданте.
Генерал Сюлеймани беше човек-легенда. Да, мнооого страшна легенда, не може да не се признае това, но легенда. Човек-символ.
И дори неговата смърт е препълнена със символи, както никоя друга.
Той бил този, който поискал да се случи с американците онова, което вече започна да се случва, а особено това, което им предстои. И успешно водеше Иран към …предстоящото. А по-късно стана човекът, унищожил най-голям брой американци след Виетнам.
Той съкруши американските планове в Ирак и «завоюва» Ирак за своята държава — Иран.
Би се за възраждането на Персийската Империя както никой друг и почти победи.
Загина от оръжие, специално създадено за тайни убийства. Безполезно по време на война, но ефективно за секретни убийства.
Оръжие, което само по себе си е символ на Тъмната страна на Земята — САЩ.
Кристално чист символ.
Убиец в гръб.
Без лице.
Без образ.
Без име.
Страхливец.
Ето такива неща се случват на Земята, когато в нея все още властват силите на Тъмнината — страхливците убиват смелите.
Петя Паликрушева