Напрежението между Иран и САЩ достигна най-високата си точка в последно време..
Превод от Foreign Affairs (САЩ):
Нито една от страните не иска да воюва, но опасната ситуация се запазва.
Администрацията на Тръмп използва санкции, за да задуши икономиката на Иран, а през май изпрати самолетоносач, системи за противоракетна отбрана и четири бомбардировача в Близкия изток.
Вашингтон евакуира помощния персонал от посолството си в Багдад, тъй като разузнавателните служби съобщиха, че Иран се готви да нанесе удари по американски цели чрез военните си формирования в чужбина.
Съединените щати заявиха също, че най-вероятно е Иран е повредил нефтените танкери под знамената на Саудитска Арабия, Норвегия и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Администрацията на САЩ смята, че Иран временно е разположил ракети на неколеми свои кораби, разположени в Персийския залив. В началото на май Джон Болтън, съветникът на президента на Съединените щати по националната сигурност, публично заплаши Иран и обяви готовността си да отговори на всяко иранско нападение, „предприето от опосредствени сили, Корпуса на стражите на ислямската революция или редовните ирански въоръжени сили“.
Добрата новина е, че реалната ситуация не е толкова лоша, колкото изглежда.
Изглежда, че никой от играчите — може би с изключение на Джон Болтън, не иска война.
Военната стратегия на Иран е да избягва директен сблъсък със САЩ. Вашингтон зае твърда публична позиция, подкрепена от разполагането на допълнителен военен контингент в региона, но тази стъпка не може да бъде наречена последователна или крайно необичайна. Ако САЩ всъщност се подготвяха за война, притокът на военна техника и военни служители към този регион щеше да бъде значително по-голям по обем.
Лошата новина е, че войната продължава да е възможна.
Дори ако никоя от страните не иска да воюва, сасмо една неправилна оценка на ситуацията, един пропуснат сигнал, а също и логиката на ескалацията може да доведе до факта, че дори незначителен сблъсък може да доведе до голям пожар — с пагубни последици за Иран, САЩ и Близкия изток. Конфликтът, най-вероятно, може да започне с незначителна атака от страна на Иран, която той може да отрича, че е свързана с цели на САЩ.
Според този сценарий иранските лидери ще стигат до заключението, че е време решително да се отговори на действията на президента на САЩ Доналд Тръмп. Шиитските военизирани формирования в Ирак, свързани с Иран, нанасят удари по американски военен конвой и убиват няколко войници, или ирански оперативни звена атакуват друг танкер в Персийския залив, което този път води до разлив на нефт. От предишния опит Техеран знае, че подобни атаки не предизвикват пряко отмъщение от страна на САЩ, при условие че е възможно по някакъв начин да се отрече тяхното участие. Например, иранските сили в Ирак убиха около 600 американски войници между 2003 и 2011 г., а това нямаше сериозни последици за Иран.
Този път обаче ситуацията е различна. След атаката на Иран администрацията на Тръмп решава да нанесе удар по няколко военни цели в Иран — точно както удариха сирийските цели през 2017 г. и през 2018 г., след като режимът на президента Башар ал Асад използва химическо оръжие. Използвайки военновъздушните сили и военноморските сили, които вече са разположени в Близкия изток, САЩ нанася удари по ирански пристанища или по тренировъчен лагер за иракски шиитски сили в Иран.
В идеалния случай Иран включва задна предавка и с това всичко приключва.
Но какво ще се случи, ако Иран не отговори по начина, по който реагира Асад? В крайна сметка Асад всъщност се бори за оцеляването си в дългогодишна гражданска война, той не искаше да включва САЩ в тази конфронтация.
Иранските лидери имат значително повече възможности от обсадения президент на Сирия. Ислямската република може да използва своите поддръжници в Афганистан, Ирак, Ливан, Сирия и Йемен, за да започне атака срещу САЩ и партньорите им. В своя арсенал Иран има балистични ракети, които могат да удрят цели в Бахрейн, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Неговите мини, както и наземните противокорабни комплекси могат да създадат криза в Ормузкия проток и да доведат до повишаване на цените на петрола на световните пазари. Иран може значително да намали добива на петрол в Саудитска Арабия чрез агресивни саботажи или кибератаки, а иранските милиции, известни като звената «Кудс», могат да атакуват американски цели в различни части на света.
В отношенията между Съединените щати и Иран има голяма вероятност от неправилно тълкуване на действията на другата страна, особено когато и двамата играчи са принудени да действат спешно, на базата на неясна информация и при наличие на дълбоко взаимно недоверие.
И двете страни ще бъдат изправени пред сериозна дилема в областта на сигурността, тъй като защитните мерки на всяка от страните могат да изглеждат агресивни за другата страна. Да предположим, че по време на този вид криза Съединените щати решават да изпратят самолетоносачи, бойни кораби, бомбардировачи и военни в региона, за да защитят себе си и своите съюзници. Иранските военни лидери може да заключат, че Вашингтон е на път да започне по-голямо нападение.
Представете си също, че Иран решава да защити своите ракети и мини от превантивен удар от САЩ и за това започва да ги изтегля от местата им за съхранение и да ги разпръсква. Съединените щати могат да интерпретират подобни защитни мерки като подготовка за мащабна ескалация — и да отговорят със същия превантивен удар, който Иран се опитва да избегне.
Дори ситуацията да не се развие според един от най-лошите сценарии, всяка война с Иран в продължение на много години ще обвърже САЩ с друг конфликт в Близкия Изток. Подобна война и последиците от нея вероятно ще струват стотици милиарди долари, което ще постави в трудна позиция не само Тръмп, но и бъдещите американски президенти. Подобни ангажименти ще означат край на конкуренцията на САЩ със свръхдържавите Русия и Китай.
Най-вероятно всички участници са наясно със съществуващите заплахи — не на последно място и ръководството на Иран, за което войната със САЩ ще бъде особено катастрофална по своите последствия.
Поради тази причина и двете страни ще продължат да се опитват да избегнат пълномащабна война. Обаче понякога избухват войни, които никой не иска. Администрацията на Тръмп и ръководството на Ислямска република трябва да действат много по-внимателно, ако не искат да хвърлят своите страни в опасна и скъпа спирала, която бързо ще излезе извън контрол.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/iran/2019-06-04/what-war-iran-would-look
