Именно френските философи от Просвещението вдъхновиха Русия да се превърне в европейска държава.
Настоящият президент на Франция залага на сближаването с Русия, вярвайки, че е необходимо да се поддържа делото на Европа в очите на Путин.
Превод от The Foreign Affairs (САЩ):
През август в навечерието на срещата на Г-7 в Биариц, френският президент Еманюел Макрон отвори вратите на лятната си резиденция във Форт Брегансон за руския президент Владимир Путин. Въоръжен с букет цветя, руският владетел похвали великолепната гледка към Средиземно море и не по-малко превъзходния тен на стопанина. В замяна френският лидер похвали приноса към френската култура на рускиjeкултурни дейци като Иван Тургенев и Игор Стравински. Макрон подчерта, че тези дейци служат като напомняне, че Русия е „дълбоко европейска“ страна.
Изявлението на Макрон не беше импровизация. Той не само хвърли светлина върху френската дипломация, но и подчерта историческия източник на светлина — епохата на Просвещението.
Просвещението революционизира западните идеи за времето и пространството: неговите мислители измислят Средновековието като антипод на собствения си век и „Източна Европа“ като своеобразно огледало на тяхната родна „Западна Европа“.
Разбърквайки колодата карти, Просвещението даде на Русия жокер.
От Монтескьо до Волтер и Дидро — всички философи обсъждат географския, а следователно и цивилизационния статус на Русия. Резултатите били нееднозначни. Едните я смятали за азиатска, вторите — за европейска, а третите заключили, че тя е — средна наполовина.
В средата на ХХ век френският президент Шарл де Гол уклончиво определи мястото на Русия в Европа в духа на Дидро. Основателят на Петата република предложи концепцията за „Европейска Европа“, но така и не уточни какво имал придвид, макар да отреди водещата роля на Франция.
През 1959 г. дьо Гол казва, че Европа се простира „от Атлантическия океан до Урал“.
Шестдесет години по-късно само половината от прогнозите на Дьо Гол се сбъднаха. Що се отнася до американския хегемон, той напълно се оттегли от Европа след избора на Доналд Тръмп. Макрон се опита да просвети американския си колега за целите и задачите на Атлантическия алианс, но само го развлече с военните си паради.
Макрон смята, че защитата на каузата на Европа в очите на Путин днес е необходима — не толкова за Русия, колкото за самата Европа. Отблъскването на Русия, както той каза в годишното си послание до дипломатическия корпус през август, означава загуба на контрол над най-важните отношения и нарушаване на крехкия баланс.
„Както знаем, цивилизациите изчезват“, напомни той на публиката си.
„Европа изчезва. И светът ще се върти около два големи полюса: САЩ и Китай и ще трябва да избираме между тяхното господство».
И тъй като Великобритания е погълната от Brexit, а Германия е разделена по въпроса за миграцията, френският президент пое отговорността да натисне бутона и да възстанови отношенията с Русия.
През 1773 г. Дидро посещава Петербург по покана на Екатерина Велика. При завръщането си приятел го попитал за впечатленията му от императрицата, която царувала на руския престол след опита за покушение над съпруга й Петър III.
След като помислил, философът казаб: «Има голяма разлика между образа на тигъра в картината и тигъра в реалния живот.»
Петя Паликрушева
Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/france/2019-12-30/ambivalence-about-moscow-french-tradition
