Доста често от страна на русофобите се чуват твърдения, че в Русия всичко се манипулира, анализира и обещава, но нищо не се върши.
Разбира се, че това не е вярно.
В дадения материал ще се опитам да акцентирам вниманието ви върху първите резултати от работата на един мегазавод, който беше въведен в експлоатация още през 2019 г., но първият резултат е налице сега.
През 2013 г. беше решено държавата да подкрепи първия руски мега-завод в нефтохимическата индустрия със средства от Националния фонд. Смешно е да се каже, но през всичките тези години Русия бе зависима от вноса на полимери. Москво винаги е транспортирала суровини в чужбина, закупувайки продукти с висока добавена стойност, произведени от руски въглеводороди.
През 2013 г. Русия все още беше далеч от държавния капитализъм. Всъщност не се случи дори геополитически обрат. Русия съществуваше в глобалната система на световното разделение на труда, където руската задача беше да доставя евтини ресурси на развитите страни от Запада.
Правителственият финансов и икономически блок се състоеше от чисти системни либерали. Първи вицепремиер — Игор Шувалов, заместник-председател — Аркадий Дворкович, министър Михаил Абизов, министър на финансите Антон Силуанов, министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев.
2012-2013 бяха последните, в които петролът не падна под 100 долара за барел. Петродоларите течаха към Русия. Резервните фондове се претъпкаха с излишък от валута, но системните либерали продължаваха да ги трупат.
Руският президент Владимир Путин обаче ясно осъзна, че е необходимо да се преструктурира икономиката и тя да се отдалечи от либералния монетаризъм. Но трябваше да прави това постепенно и внимателно, за да не събори държавата.
Преди икономическия обрат беше необходимо да се извърши геополитически обрат.
Путин започна да прави това през 2007 г. (речта в Мюнхен), но през 2008 г. избухна кризата. След това последва възстановяване. После започна нов етап — от 2014г.: първо геополитически (2014), сега — икономически (2020).
През 2013 г. Путин, заедно с Андрей Белоусов, започва внимателно да прилага практиките на държавния капитализъм. През 2012-2013 г. Белоусов заемаше поста министър на икономическото развитие за кратък период, но либералите в правителството го „разкъсаха“, след което Путин го премести на по-безопасната позиция на икономически съветник на президента.
За първи път през 2013 г. беше определен списък с проекти в реалния сектор на икономиката, които трябва да бъдат финансирани от Националния фонд на Русия.
Един такъв проект е мегазаводът «ЗапСибНефтехим» в Тоболск.
От Националния фонд бяха отпуснати 1,75 млрд. Долара.
През 2019 г. заводът беше пуснат в експлоатация, а на 1 декември 2020 г. Путин на тържествена церемония го пусна с пълен капацитет.
Още тази година производството на полимери показа безпрецедентен ръст.
Резултатите: за полиетилен за 10 месеца Русия постигна + 70,2% (2475 хиляди тона), за полипропилен + 30,2% (1516 хиляди тона). Нуждата от внос е изцяло закрита.
За първи път Русия започна да изнася полимери на световния пазар. А това, да ви напомня, е продукт с висока добавена стойност.
Както можете да видите, практиката на държавния капитализъм, която предполага активно инвестиране на държавни фондове в реалния сектор на икономиката, даде отличен резултат.
Това са не просто хубави думи за пробив и мечти за светло бъдеще, а конкретни цифри за износ, данъци, работни места и т.н. За щастие в много близко бъдеще ще има още такива проекти.
Петя Паликрушева
Просвещението даде на Русия жокер
