Антируската политика на Варшава доведе до логичен резултат. Москва представи сметката пред Варшава — за приравняването на СССР с Третия райх, за представянето на Русия като вечния агресор, за отказа Русия да бъде наричана освободител на Европа, за унищожаването на паметниците. В резултат Полша плаща за своята политика и губи съюзници.
Превод от Myśl Polska (Полша):
Методическите непрекъснати усилия на полските политически кръгове в областта на антируската историческа политика в крайна сметка доведоха до очаквания (но в същото време внезапен) ефект.
Така Москва постави сметката пред Варшава — за многогодишните опити да я дискредитира, за приравняването на СССР с Третия райх, за представянето на Съветския съюз като държава, която заедно с Германия е отговорна за избухването на Втората световна война, за назоваването на Русия на вечен агресор.
Ние ще си платим и за безумния съюз с украинските политически сили, които апелират за наследството на ОУН-УПА (организации, забранени в Руската федерация, бел.ред..), И за (продължаващо, разбира се, в името на общата борба срещу Русия) сътрудничество с кръгове, които култивират анти-полски необандеровски традиции. Полша търси подобни съюзници и в балтийските страни, разчитайки на възраждането на Ягелонските миражи и създаването на нов санитарен кордон.
Обаче в резултат на всичко това чашата на търпението на Москва преля.
На първо място, полската историческа политика беше насочена към подкопаване на основите на следвоенното положение на Русия, като се отрече правото й да бъде наречен победител във Втората световна война и освободител на Европа от нацисткото иго.
Това не е победител, а окупатор и агресор, като мантра повтаряха от централната власт и различни държавни организации и ведомства, участващи във формирането на така наречената историческа политика.
От 1989 година нищо не се е променило — методично се унищожаваха и унищожават паметните обекти, свързани с въоръжената борба, която съветската армия води в Полша.
Руската страна многократно се опитва доста прозрачно да намекне на полските си партньори, че те действат в разрез със собствените си интереси. Като дискредитира потсдамския световен ред, Полша поставя сама себе си в губеща позиция: поставя под въпрос правото си на територии и съвременни граници, придобити след войната. От своя страна, подкрепяйки бандеровците в Украйна, тя се побратимява с наследниците на палачите си.
Предупрежденията обаче нямаха ефект. Трябва да се признае, че Полша работи усилено, за да загуби последния си съюзник по много жизненоважни за нея въпроси. Сега тя ще трябва да реагира сама на исканията на еврейските кръгове и да се бори с негативния си образ, който се създава на Запад от много десетилетия.
На кого можем да разчитаме? За САЩ, Германия, Израел? Полските елити отново показаха неспособността си да поемат отговорност за държавата и да защитават жизненоважни национални интереси.
Петя Паликрушева
Източник: http://www.mysl-polska.pl/2141
