2 януари 2020-Нюз Фронт.
Войната срещу Донбас е безпрецедентна в съвременната история на човечеството. Защото е безчовечно, това което започна кървавия режим на Порошенко- жестока, братоубийствена война, пускайки вирусът на омразата и един нов, култивиран фашизъм. Но несломият Донбас, показа, че духът, вярата и любовта към родната земя са по-силни. И въпреки всички сълзи, страдания, загуби, болка, Донбас не губи надежда за мир.
И зад това се крият много истински истории, на истински хора, обикновени герои, които рискуват себе си и живота си, в името на мира. Такава е и тази. Тя е свързана с големият обмен, който се състоя в края на 2019 между Киев и Донбас, когато страните размениха пленници по схемата всички на всички.
Това се случва недалеч от нас. Някакви стотици километри. Чуйте историята на това младо момче, вижте очите му пълни със сълзи на герой, и дори да не разбирате всичко без превод, ще почувствате нещо, което не дават в новините, по телевизията. Нещо много съкровено- желанието за живот и мир….
Младият доброволец разказва за мъченията и изтезанията докато е държан в украински плен. А в плен попада през януари 2017- удар в главата, и после се събъжда в подземие…
«Тогава съжалявах, че нямам граната…», — произнася героят, а очите му блестят много много особено. До настръхване.
Днес, той е жив и на свобода, но представете си, какво е трябвало да изпита, за да му мине тази мисъл в онзи момент..
И това, е една от многото истории, които светът не знае…
Ася Иванова-Зуан