Доста хора потрепериха от думите на Путин за посланика на Полша в Германия в годините на Втората световна война. Защото природният антисемитизъм е напълно жив в много от европейските страни. И макар правителствата на същите тези страни ежегодно да посещават Освенцим и да се правят, че скърбят — за много от тях това е просто поза, лицемерие. Като за пред хората, както се казва.
През 30-те и 40-те години на 20-ти век също действали като за пред хората.
Да, но имало и култура, имало общочовешки ценности.
Но НЕ всички бивали считани за човеци.
Основната вина за трагедията на еврейския народ разбира се, че не е само на Германия.
Нима другите европейски страни нямат вина?
Дори тези, които през май 1945 година се оказаха сред победителите.
Имат вина. При това огромна. За разлика от Германия, където политиката на геноцид спрямо еврейския народ се извършва на държавно ниво, в другите европейски страни с унищожаването на евреите много успешно се занимава самото население на тези страни.
Парадоксът е, че в много от окупираните страни немската администрация практически НЕ се занимава с еврейския въпрос. Достатъчно било да се даде правото за това на местното население. Оказало се дори, че даже не колаборационистите, а обикновените хора масово и охотно участвали в това.
По много причини. Най-главната — историческата ненавист към еврейския народ: тази тайнствена, мистична и необяснима за разума ненавист.
Другата причина била баналната жажда за кражба, защото еврейското население (една част, разбира се) било достатъчно заможно. От чичо Моше с пробитите галоши нямало какво да се открадне, но от някои други…имало.
И изведнъж се предоставяла такава шикарна възможност да огробиш съседа си, на когото цял живот си завиждал.
Спомнете си какво казват гражданите на Варшава, докато гледат горящото еврейско гето. А в Полша имало доста еврейски погроми…Да, разбира се, че имало случаи, при които обикновените хора спасявали евреи, криели ги от обезумелите, от полудялата тълпа, но в Европа подобни случаи са изключение, а не правило.
Освен погромите, широк размах тогава придобили и доносите. Често това бил удобен начин да си разчистиш сметките със своите неприятели — защото в онези смутни времена едва ли някой би тръгнал да разплита въпроса: еди кой си евреин ли е или не.
Западна Европа също не се отличавала с хуманизъм по отношение на евреите. Да, във Франция или Холандия имало случаи на спасяване на евреи от обикновени граждани, но в по-голямата си част хората просто си затваряли очите пред изчезването на съседите си. Доносническото процъфтявало и там.
Цяла Европа е оклепана от собствената си кал — геноцида над евреите. Огромната следвоенна грешка е, че на това не било обърнато достатъчно внимание. И никой не бил наказан. Дори символично.
А ако престъплението остане без наказание, то задължително се повтаря отново.
А може би следващият път жертви ще бъдат не евреите, м?!
Човешката ненавист е изобретателна, тя винаги намира най-слабия, за да бъде обвинен той във всички човешки беди.
Бруталните думи на Путин НЕ са за миналото.
Те са за настоящето и бъдещето.
Те са актуални точно сега, когато много страни от Европа, затваряйки очите си пред своите престъпления по време на Втората световна война, се опитват неистово да прехвърлят вината върху СССР.
Тук е мястото да се присъединя към думите на Путин за подобни хора.
Да, това наистина са «антисемитски прасета» и «измет».
Петя Паликрушева