Но не е точно такъв, какъвто президентът на Русия очаква, смята авторът, който очевидно е присъствал на стратегическите му съвещания. Анализът на автора е доста обективен, с изключение на традиционните пропагандни атаки срещу политиките на Владимир Путин, които авторът не си позволява по отношение на САЩ.
Превод:
В рамките само на няколко седмици един от най-амбициозните проекти на руския президент Владимир Путин — системата за експорт на природен газ, която отговаря на новите геополитически реалности, а не на условията от епохата на студената война, прие окончателната си форма.
Завършващият елемент на този проект, чиято реализация започна през 2001 година с изграждането на «Син поток» към бреговете на Турция, стана пускът на 2 декемаври на тръбопровода «Силата на Сибир» към Китай, приетите през миналата седмица американски санкции по отношение на тръбопровода «Северен поток-2», преминаващ от Русия до Германия, новата транзитна сделка с Украйна, а също планираното въвеждане в експлоатация на тръбопровода «Турски поток».
Русия наследи договори от СССР за доставка на природен газ за Европа, тези споразумения са едни от най-важните източници на твърда валута в битката на изпитващата трудности постсъветска икономика на Русия.
През 2000-те, когато Путин и неговите съветници разработиха концепцията за „енергийна свръхдържава“ за Русия, кремълските стратези осъзнаха, че се нуждаят от повече гъвкавост за увеличаване на доставките, както и от по-голямо икономическо влияние върху съседите в Европа и Азия. Газопроводът „Син поток“, по протежение на дъното на Черно море до турското пристанище Самсун и пуснат в експлоатация през 2003 г., беше първата стъпка в газовата игра на Путин.
През 2012 г. Русия предприе още една важна стъпка и въведе в експлоатация тръбопровода „Северен поток“, който премина по дъното на Балтийско море до бреговете на Северна Германия.
Неговата мощност е 55 милиарда кубически метра природен газ годишно, което позволи да се увеличи руският дял в европейския внос. В същото време Русия започна да планира изграждането на главния газопровод «Южен поток» към Южна Европа, който трябваше да премине по дъното на Черно море до бреговете на България. Оттам трябваше да продължи в посока Гърция, Италия, Сърбия и по-нататък към централната част на Европа.
По-късно «Южен поток» се превърна в «Турски поток» с капацитет от 31,5 милиарда кубически метра годишно. Чрез него природният газ ще се доставя в западната част на Турция, а оттам ще се транспортира до Балканите. За първи път този газопровод беше напълнен с газ в края на ноември, а Путин и Ердоган планират да го открият на 8 януари.
Газопроводът „Силата на Сибир“, водещ към Китай, който ще транспортира 38 милиарда кубически метра природен газ годишно до 2024 г., беше открит в началото на този месец, а Путин и Си Дзинпин наблюдаваха церемонията чрез видеовръзка.
В същото време Русия започна да се конкурира с американските и близкоизточните доставчици на новия и бързо развиващ се европейски пазар на втечнен природен газ.
Компанията «Новатек», частна компания, в която «Газпром» е миноритарен акционер заедно с френската компания Total SA, започна да изнася втечнен природен газ от огромния си завод на полуостров Ямал през 2019 г. През тази година бяха одобрени планове за изграждането на втори подобен завод с инвестиции от 21 милиарда долара («Газпром» и «Роснефт», друга държавна руска компания, разполагат със собствени мощности за производство на втечнен природен газ, но го изнасят предимно на азиатските пазари).
През първото тримесечие на 2019 г. Русия е с 15% дял от вноса и така се оказа на второ място след Катар в списъка с най-големите доставчици на втечнен природен газ за Европа. САЩ са на четвърто място (12%).
Според настоящите прогнози до 2040 г. Русия ще държи минимум една трета от доставките на газ за страните от ЕС.
Резултатът от големите проекти на Путин показва колко много играчи — Путин, амбициозният авторитарен владетел, ситуационните му съюзници Ердоган и Си Дзинпин, съперниците му като САЩ, неговите партньори по принуда като Европейския съюз и жертвите му като Украйна — могат да обединят силите си, създавайки нещо стойностно.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2019-12-26/putin-s-grand-gas-project-makes-sense-now