Президентът на Русия Владимир Путин припомни за позорната роля на Полша за началото на Втората световна война, а след няколко дена по време на разширената колегия на Министерството на отбраната на Русия той прочете цитати от архивни документи, в които се казва, че през 1938 година полският посланик в Берлин Юзеф Липский в личен разговор с Адолф Хитлер е подкрепил идеята на фюрера за прогонване на евреите в Африка.
«Контранастъплението» на Путин предизвика страх в Полша. Полските експерти се опасяват, че това е само началото на мащабна дискредитация на Полша, боят се от антиполски пакт между Путин и Израел и еврейското лоби и правят извода, че е дошло времето полските власти да си платят за русофобията.
След ликвидирането на Полската Народна република през 1989 година новите полски елити започнаха провеждането на яростен антируски външнопоплитически курс. А след идването на власт през 2015 година на дясноконсервативната партия «Право и справедливост» Полша окончателно се превърна в крайно враждебна спрямо Русия държава.
Първоначално полското ръководство обвини Москва в това, че руските спецслужби са организирали авиокатастрофата около Смоленск, в която загина президентът Лех Качински, а по-късно, плюейки върху по-рано постигнатите полско-руски договорености, в рамките на декомунизацията организираха масово събаряне на паметници на съветските войни-освободители. Едновременно с това започна разпалването на яростна русофобия и антируска истерия, която от 2015 година до днес достигна небивали мащаби.
До момента Москва не предприемаше никакви мерки в отговор на наглите антируски брътвежи от полска страна, ограничавайки се само с официални протести.
Но последното изявление на Путин може да има за Варшава много неприятни последствия.
Руският президент съвсем неслучайно засегна темата за крайния антисемитизъм на предвоенното полско ръководство.
Припомням, че през 2018 година президентът на САЩ подписа закон Номер 447 («Справедливост за оцелелите, останали без компенсации») за връщане на имуществото на жертвите на Холокоста. В случай на невъзможност да се установи личността на наследниците на жертвите този документ позволява да се предаде даденото имущество за обществено ползване на еврейски организациие, занимаващи се изследването на Холокоста — за по-нататъшно използване за просветителски цели.
Законът пряко засяга Полша, в която до Втората световна война живеят най-много евреи в Европа, а след края на войната бившето еврейско имущество главно премина в собственост на държавата.
Според наличните оценки, стойността на бившето еврейско имущество, за което понастоящем могат да претендират еврейските организации, е в рамките на 300 млрд долара.
След приемането на закона Полша бе подложена на безпрецедентен натиск от страна на еврейското лоби в САЩ и Израел. Според твърденията им, полската държава и поляците носят отговорност за Холокоста и трябва да бъдат изплатени компенсации. При това звучат доста яростни изказвания: достатъчно е да си спомним изявлението на главата на МВнР на Израел за това, че «всеки поляк изпитва антисемитизъм още от млякото на майка си».
На свой ред в Полша документът предизвика недоволство от страна на полските десни и националистите, които постоянно устройват протестни акции срещу закон Номер 447. До момента Русия поддържаше неутралитет и не се намесваше в този конфликт между Полша и еврейските организации. Но последното изявление на руския президент може коренно да промени ситуацията.
Лансираната от еврейските организации и Израел тема, че предвоенна Полша е била крайно атисемитска държава, получава документално потвърждение.
По всяка вероятност това няма да е последното изказване на Путин по темата, защото в руските архиви има достатъчно много документи, които могат да потвърдят антисемитизма на предвоенна Полша, както и действията на нейните въоръжени части от времето на Втората световна война, такива като на Армия Крайова.
Впрочем, опасността от настоящата ситуация вече се разбира в Полша.
Ето как опулярното издание Onet.pl интерпетира изказването на руския лидер:
«Казаното от Кремъл има още един опасен аспект. Адресат на думите на Путин са именно еврейските кръгове, а целта — провокиране на поредния полско-еврейски скандал. Не случайно сред всички възможни провокации бе избрана тази, чрез която може да се обвини довоенният полски дипломат именно в антисемитизъм».
Авторът на статията, ръководител на варшавския Център за стратегически изследвания Витолд Юраш припомня, че през януари в Израел ще се състои тържествена конференция на тема освобождението на Освиенцим, в която ще вземе участие руският президент. Според журналиста, «съществува огромна вероятност Путин по време на конференцията да започне да обвинява Полша в съучастие в Холокоста».
Затова полската дипломация трябвало да бъде готова към подобен сценарий на развие на събитията.
Юраш, всъщност, изпреварва събитията, казвайки, че руският лидер може да прочете на конференцията новите неприятни за полската страна документи.
Полският експерт разбира напълно мотивите за действията на руското ръководство. В същия материал той отбелязва, че «за Русия всъщност има само едно свято нещо — това е победата във Втората световна война».
Но проблемът «е в това, че полските десни, които са на власт, напълно приравняват СССР с Третия Райх».
В резултат за руснаците това полско историческо безумие се превръща в «такава плюнка в лицето, каквото за нас са думите на Путин», пише Юраш.
В Полша битува разбирането, че в дадения случай действията на руския президент са ответна реакция на русофобията на полския управляващ елит.
Този път Полша ще трябва да си плати.
И този път Варшава няма да може да се измъкне, защото основните дейващи лица за заплащането на този дълг са главните й стратегически партьнори — САЩ и Израел.
Петя Паликрушева