2019 г. бе белязана от вълна от народно недоволство в Южна Америка, пише The Economist: в някои страни това доведе до мирни промени и демократична смяна на властта, в други — до масови протести и оставки на правителствата. Според изданието обаче подобна проява на народна власт едва ли ще доведе до подобряване на благосъстоянието на населението, тъй като новите лидери не разбират проблемите, липсва им и опит.
Видео: Протестите в Чили завършиха със сблъсъци между демонстранти и полиция
Годината започна с встъпването в длъжност на десния популист Жаир Болсонару, който стана президент на Бразилия, и завърши с вълна от протести, които костваха креслото за президента на Боливия Ево Моралес.
Изданието отбелязва, че промените в страните от Южна Америка, засегнати от протестите и радикалните действия, са се случили при съвсем различни икономически и политически обстоятелства: в момента на избирането на Болсонаро, Бразилия се възстановявала от дълбока рецесия, а в Боливия дълги години продължавал силен растеж и броят на бедните намалявал. Колумбия, където се проведоха протести през ноември и декември, е стабилна страна с надеждна икономика, пише изданието.
Петя Паликрушева