В рамките на следвоенното регулиране, според мнението на американските експерти, Калининград трябвало да се подари на поляците. Така Вашингтон решава едновременно две задачи: награждава Полша за военната й доблест (ако тя, разбира се, прояви такава) и наказва Русия.
В рамките на американския доклад се предлага да се атакува Калининград, «ако Русия нападне Прибалтика».
Тук всичко е ясно. Историята на САЩ — това е история на провокации и мистификации — както знаем, те много лесно могат да спретнат «нападение на Русия над Прибалтика».
Целта на резолюцията на Европарламента е напълно ясна — ако СССР е също толкова виновен за избухването на Втората световна война, както Германия (какта се твърди в резолюцията на Европарламента), то той съвсем не е жертва, а точно такъв агресор, както и нацистите.
Всички руски териториални придобивки в този случай, не са компенсация на базата на жертва на агресия, а незаконно завземане. И по-нататък всичко е ясно — «завзетото» трябва да се върне.
Преди началото на горещата фаза на войната с НАТО е важен пропагандният аспект — важно е кой по-убедително ще изрисува «новия Хитлер».
Е, Путин обясни на поляците, че «хитлеристите» са точно те, а руснаците имат намерение отново да ликвидират фашистката гадина.
На мястото на поляците бих се изплашила и бих се отказала от участие във война с Русия (с «хитлеристи» руската армия няма да се церемони нито за секунда).
Но пановете почти никога не са адекватни, а това винаги ги довежда до печален резултат за самите тях.
И този път нещата ще завършат тъжно, ако започнат…
Рязката реакция (за която разказах по-рано в статиите си) на Путин, който обикновено е крайно уравновесен, е предизвикана не толкова от публикуваните в СМИ планове за завземането на Калининград от натовците, при това плановете са подкрепени с непрекъснато съсредоточаване на войските на алианса около руските граници.
И не толкова от наглата резолюция на Европарламента. А от разузнавателните данни, които доказват окончателното решение на военно-политическото ръководство на страните от НАТО да започнат война с Русия и за съгласието на Полша да влезе в качеството си на основен доставчик на пушечно месо на Калининградския фронт.>
Някои анализатори казват, че никога не са виждали Путин такъв (когато реагира на базата на архивни докуменит за т.нар. Мюнхенски сговор между европейските страни и Хитлер зад гърба на СССР).
Но историята помни още един момент, в който Путин се представи пред света като яростен защитник на истината и справедливостта: На 8 август 2008 година, след нападението на грузинската армия над руските миротворци в Южна Осетия.
Тогава Путин спешно долетя от Пекин във Владикавказ. Беше яростен и не криеше това.
Но на фона на настоящото световно блато, в което вилнеят силите на Злото, ситуацията през 2008 година изглежда почти като детска игра.
Петя Паликрушева