В превод от турски страховитата фамилия Ердоган означава „смел воин“ или „сокол“.
Турският лидер Реджеп Ердоган, сдобил се с доброжелателното отношение от страна на руския президент Владимир Путин, решително се захвана с реализирането на своите прекомерни амбиции в различни направления.
Либийската криза
Напрегнатата ситуация в Либия, възникнала веднага след свалянето през 2011 г. на Муамар Кадафи, се е запазила и до днес. Както е известно,през всичките тези години в страната цари двувластие. Маршал Хафтар оглавява Либийската национална армия и подкрепя избрания от народа на Либия парламент. Хафтар и неговите превърженици контролират източната част на страната. На запад и в столицата Триполи управлява сформираното при подкрепата на ООН и Евросъюза Правителство на националното съгласие начело с Файез Сарадж.
Новинарските ленти са изпъстрени със заглавия от типа „Либия официално поиска от Турция военна подкрепа“. Всъщност само Правителство на националното съгласие на Либия официално поиска от Турция „въздушна, наземна и военноморска подкрепа“. Тоест, едната от страните във вътрешния конфликт!
Според източници на тв канала „Ал Арабия“, правителството, начело с Файез Сарадж, също поиска от Анкара комплекси за ПВО.
По-рано Ердоган заяви, че може да изпрати войски в Либия, ако получи искане от терористите от либийското ПНС. Според него вероятно в Либия се намират и части на Частната военна компания „Вагнер“, поради което Анкара може да последва този пример. Освен това подобни твърдения нямат основание, което свидетелства за опитите на турския президент да манипулира ситуацията с помощта на информационните намеци относно образованието «Вагнер».
На 27 ноември в Истанбул се състоя среща на Ердоган с водача на терористите от ПНС Файез Сарадж, на която бяха подписани споразумения между Анкара и терористите на ПНС на Либия за „Сигурност и военно сътрудничество“ и „Ограничаването на юрисдикцията по море“.
Подписаният меморандум между Турция и ПНС на Либия предизвика безпокойство от страна на властите в Гърция, Кипър и Египет. Според тяхното мнение Анкара се опитва да легализира военната подкрепа на терористите от ПНС на Либия, нарушавайки оръжейното ембарго на ООН.
Трябва да отбележим, че в настояще време незначителна част на Либия се намира под контрола на терористите от ПНС, което беше изкуствено сформирано при подкрепата на 12 страни-участнички в ООН. Голяма част от републиката се контролира от законното правителство на Либия, което беше признато от много арабски държави.
През 2014 г. Либийската национална армия (ЛНА) под командването на фелдмаршал Халих Хафтар, започна контратерористичната операция „Ал Карам“, целта на която беше освобождаването на Либия от бойците, завзели част от републиката след държавния преврат през 2011 година.
През пролетта на 2019 г. ЛНА започна нов етап на операцията „Ал Карам“, в хода на която армията на Хафтар има намерението да освободи от терористите, свързани със забранените в Русия терористични групировки „Ислямска държава“, „Ал Кайда“ и “Мюсюлмански братя“, Триполи и северозападните райони на страната. В момента ЛНА контролира над 90% от територията на Либия.
Желанието на Ердоган е да се намеси във вътрешния конфликт в Либия,свързан изключително с икономическите интереси на турците и с техните претенции относно газопровода EastMed към Гърция, Израел и Кипър.
„Смахнатият проект“: Ердоган реши да прокарва втори Босфор
Турският президент Реджеп Таип Ердоган има намерение в близките седмици да започне подготовката на нов мегапроект, а именно създаването на „втори Босфор“, за което са мечтали още султаните на Османската империя, още от Сюлейман Великолепни.
Това заявление на държавния глава предизвика ожесточени спорове дали трябва да се строи „втори Босфор“, който да преминава западно от първия, правейки европейската част на Истанбул остров.Оказва се, че проектът има много противници, най-вече от опозицията.
Официално проектът „новия Босфор“ се нарича „Истанбулския канал“, а неофициално „налудничав проект“, както навремето го нарече самият Ердоган. Това е едно от мащабните турски начинания, подкрепени от президента на Турция, който беше вдъхновен от впечатляващата идея, още когато беше кмет на Истанбул през 90-те години. Всъщност именно неговата подкрепа подсказва, че новият канал наистина може да бъде прокопан. Обсъждането на „Истанбулския канал“ върви още от 2011 г., въпреки че периодично беше отлагано по различни причини. Но неотдавна Ердоган заяви,че в „близките седмици“ ще бъде проведен търг за разработката на конкретен проект за канала, което предизвика взрив от спорове и критика, тъй като в Турция мегапроектът има много противници. Те се изказват против „Истанбулския канал“ във връзка с екологични, вътрешнополитически и геополитически, както и икономически съображения.
Допълнителна пикантност придават и слуховете за интереси на различни лица към земята. Неотдавна дори изтече информация, че в района на предполагаемото строителство на канала собственост върху земя е придобил и Шейха Моза бин Насер – майка на емира на Катар. Опозиционният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу заяви,че градът няма да участва в този проект, въпреки че въздействието на „Истанбулския канал“ върху околната среда вече е оценено и резултатите от проучването са признати като позволяващи създаването на нов проток.
На първо място сред противниците е опазването на околната среда. Както сподели пред турското издание Ahval турският политик и бивш министър на културата и туризма Ертугрул Гюнай, известно е, че водата в Черно море е по-малко солена отколкото в Мраморно. И ако в Босфора съществуват две течения, горното отива в Мраморно море, а долното – в Черно.То в един нов канал този механизъм едва ли ще се получи. Новият канал ще увеличи изтичането от Черно море, и в това число оттам ще се устремят с голяма сила и замърсените води на Дунав.
От геополитическа гледна точка остава неясно дали „Истанбулския канал“ ще бъде предмет на Конвенцията Монтрьо“ от 1936 г., която ограничава преминаването на военни кораби в Черно море под флаговете на страни ,нямащи излаз на Черно море“. Или Турция ще управлява новия канал, така, както сметне за добре?
Игор Перминов