Преди пет години администрацията на бившия президент на САЩ Барак Обама нарече Русия «регионална сила». Кога тя успя да се превърне в страховит и мощен противник на Запада? След само две десетилетия управление на „хитрия офицер от КГБ“, Москва успя да се издигне до самия връх. За този главозамайващ успех съобщава Андрю Хигинс, политически наблюдател и известен журналист от The New York Times.
Най-добрата година на Русия? Авторът започва анализа си с този въпрос и отговаря: „несъмнено“.
Докато Вашингтон се тресе от конвулсиите на импийчмънта, Русия се развива, макар и с трудности, отнемайки сферата на влияние на САЩ една след друга.
Според автора, точно до Вашингтон, почиващ са лаврите на предишната си слава, е израснала мощна сила, диктуваща волята си на половината свят, която вече се приближава към цитаделата на Белия дом.
Всичко това е очевидно непропорционално на реалните сили! Но те успяха да го направят, с примирение прави извода си Хигинс.
Както отбелязва авторът на изследването, руският президент Владимир Путин винаги играе, дори и картите му да са слаби.
Той просто не играе «пас”. Неслучайно съветникът на Путин казва, че „Русия жонглира със западните умове“, както и със собствените си, добавя Хигинс.
Според него тайната на успеха на Путин е, че той умело обърква врага.
Авторът цитира стара история, която се е превърнала в легенда за това как учителката на Путин разказвала: Владимир играе баскетбол добре, защото «той е висок». Това е тайната на президента: той е успял да израсне толкова много в очите на учителката си, че реалните му показатели вече не били толкова важни.
Нещо подобно лидерът на Русия практикува и в геополитиката.
Това е феноменът на Путин: да може да представи себе си и страната си като нещо по-голямо и по-могъщо, отколкото всъщност е, въз основа на реални факти. И когато врагът е объркан, тогава той може да бъде победен с голи ръце, заключава авторът.
В края на статията си Хигинс цитира любимата си метафора за Русия от политолога Глеб Павловски: на пръв поглед това е мощен екзоскелет, а вътре има слаб и вероятно изплашен човек, който обаче е страшен само отвън.
Но при всички положения, обобщава Хигинс, отсега нататък Русия не се занимава с подражание на силните в света, а със създаването на собствени геополитически норми.
Петя Паликрушева