„НАТО ни натрапва схема за сигурност от времената на студената война“-Заместник-министърът на външните работи Александър Грушко относно отношенията със Северноатлантическия алианс

26 декември 2019-Нюз Фронт.

През 2019 година отношенията между Русия и НАТО останаха напрегнати. Сривът на руско-американския договор за премахване на ракетите със среден и и по-малък обсег на действие, разполагането на допълнителни сили и оръжия по източните граници на алианса и суровата реторика срещу Москва не допринасят за разреждането на напрежението.
Заместник-министърът на външните работи на Руската ГФедерация Александър Грушко в интервю за специалния кореспондент на „Комерсант“ Елена Черненко разказа за това, което Москва е предложила за реално намаляване на степента на конфронтация.

Снимка: Сергей Бобылев / ТАСС

През изминалата година представители на западните страни и организации изпратиха смесени сигнали до Русия.
От една страна, все още имаше много критики, но имаше и изявления за необходимостта от възобновяване на сътрудничеството с Москва. Виждате ли някакви нови тенденции в това?

Не виждаме преосмисляне на отношението на НАТО към Русия. Но в самия алианс се осъществяват определени процеси, свързани с осъзнаването на необходимостта от адаптиране на блока към новите заплахи. Изглежда, че това не е първият път, в който страните-членки са в позиция на ловец, който е хванал слона за опашката: жал им е да я пуснат, и не знаят какво да правят с нея.
Президентът на Франция Еманюел Макрон, както знаете, даде медицинско определение на състоянието, в което се намира НАТО сега(«мозъчна смърт.» — бел.ред).

Затова на неотдавнашна среща на върха в Лондон беше решено да се създаде „група мъдреци“, която до 2021 година трябва да подготви препоръки как да се адаптира НАТО към новите реалности.

Вече има сигнали, че в рамките на този процес ще бъде направен опит за преосмисляне на отношенията с Русия.

Надявам се, в организацията да стигнат до очевидния извод, че изострянето на военната машина на НАТО до „голямата заплаха“ от изток, е безсмислено и контра-продуктивно дори от гледна точка на сигурността на страните, които са членове на този блок, които сега харчат просто гигантски средства и сили за борба с въображаемата заплаха.

Но като цяло се оказва, че НАТО не е далеч от първоначалното си предназначение, формулирано от първия му генерален секретар лорд Хастингс Исмай:

«Дръжте Америка в Европа, Германия под, а Русия извън Европа.»

Относно Украйна и ситуацията в Европа:

 

Западът постави Украйна пред избор: с тях или с Русия.
През 2008 година общаха на Украйна и Грузия членство в алианса, което беше тежък удар по европейската сигурност. Нагнетяването на темата за руската «заплаха започна» в НАТО много преди събитията от края на 2013 година — началото на 2014.

Резултатите от тези процеси виждаме днес — предимно по „източния фланг“ на НАТО.
Това е изграждането на складове и друга инфраструктура, разполагането на допълнителни сили, опростяването на процедурите за придвижване на оръжие, техника и сили до границата, създаването на две допълнителни логистични командвания.

Това е засилването на силите за бързо реагиране и т.н.

Всъщност НАТО се опитва да ни наложи схемата за сигурност от Студената война, която изоставихме през 80-90-те години на миналия век.
Като цяло, просто избърсаха праха от инструкциите на ерата на конфронтация.

В същото време, американците не ги е гнус да използват всякакви методи, които да принудят съюзниците да отделят 2% от БВП за военни нужди

Ако европейските страни поемат по този път, разходите им за отбрана ще възлизат на 400 милиарда евро, което е около 8 пъти по-голямо от военния ни бюджет.

От тази сума се предполага, че не по-малко от една пета ще се изразходва за закупуване на оръжие. На първо място, американско, разбира се.

За американският военно-промишлен комплекс годишни вложения от порядъка на 80-100 милиарда евро са много добре дошли.

В същото време оборудването и оръжията, натрапвани от Вашингтон (например самолети с двойно предназначение F-35), в по-голямата си част не са предназначени за използване при местни или регионални конфликти.

Това е средство за война с голям враг.

И експлоатационният им живот е 30-40 години.
Това означава, че да се прекъсне настоящата тенденция във военното развитие няма да е лесно, тъй като всъщност тя е фиксирана в желязото.

И се получава, взривоопасна смес: конфронтационна политика и конфронтационно военно планиране.

Цалото интервю с Александър Грушко можете да четете тук.

 

Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.