В агресията, която се разгаря в Турция срещу Либия, лежат не политически интереси, за които Анкара настоява, и не привързаност към някои договорености, на които се позовава турският президент Реджеп Таип Ердоган. Към такова мнение се придържат много политически експерти.
След свалянето на Муамар Кадафи в Либия цари двувластие. Маршал Хафтар оглавява Либийската национална армия и подкрепя избрания от народа Либийски парламент. Хафтар и неговите привърженици контролират източната част на страната. На запад и в столицата Триполи управлява сформираното при подкрепата на ООН и Евросъюза правителство на националното съгласие начело с ФайезСарадж, който се стреми да подкрепя военната сила на турския лидер Ердоган.
Новият нюанс се получи след като външният министър на Гърция НикосДендиасна 22 декември направи неочаквана визита в Бенгази, където преговаря с командващия на Либийската национална армия (ЛНА) Халиф Хафтар.
Срещата на Дендиас и Хафтар беше посветена на ситуацията в Либия и перспективите за урегулиране на ситуацията. По време н преговорите шефът на гръцката дипломация подчерта, че съдържанието на подписаните споразумения между Анкара и Триполи напълно противоречат на международното право и международното морско право. Също така Дендиас посочи необходимостта от политическо решение на въоръжения конфликт в Либия в контекста на усилията на специалния представител на генералния секретар на ООН за Либия Хасан Салам и планираната мирна конференция в Берлин.
Гърция е част от газовия „триъгълник“(Кипър, Израел, Гърция), който от известно време, противно на Турция, започна да разработват находища край бреговете на Кипъркато част от проекта за газопровод EastMed. Анкара не само оспорва принадлежността на тези находища на въглеводороди, но също така счита EastMed за пряк конкурент на „Турски поток“. Все още няма оформена договореност относно газопровода на Кипър, Гърция и Израел, в тази връзка премиерът на еврейската държава БеняминНетаняху на 20 декември излезе с предложение неговата страна, както и Кипър и Гърция, „незабавно да подпишат споразумение, отнасящо се до EastMed“. В основата на плановете за строителството на източносредиземноморския тръбопровод е доставянето на енергоносители, които могат в перспектива да се добива в Левантийско море, в континенталната част на Гърция и през територията на Република Кипър и остров Крит.
Смята се, че готовността на президента на Турция Ердоган да изпрати войска в Либия по искане на ПНС е реакция на ситуацията около EastMed. Неслучайно в деня преди визитата на гръцкия министър в Бенгази турският лидер отново изрази готовност да увеличи военната си подкрепа за правителството в Триполи.
Анкара има ясната представа, че на Либия й е необходимо да избегне конфликт с Русия, която според разпространеното широко мнение подкрепя Хафтар. Източници в турското ръководство на изданието WallStreetJournal са съобщили,че Анкара се е свързала с Москва, за да предотврати конфликта в северноафриканската страна.
На 8 януари президентът на Турция има намерение да обсъди Либия с Владимир Путин. Тогава руският лидер ще бъде в Турция. На няколко пъти Ердоган обръща внимание на това, че на либийска територия вече действат руски „прокси-сили“ на Частната военна компания на Вагнер. Във връзка с това Турция има правото да изпрати там войска, което стана ясно от изявление на Ердоган. В експертните среди предполагат, че турският президент не би направил подобни изявления, ако не беше сигурен, че ще може да преговаря с Путин.
Всичко ще зависи от реакцията на Русия.Парадоксално, но предполагаемата симпатия към Хафтар прави Москва по-близка до газовия „триъгълник“, отколкото Турция.
Игор Перминов