„Смъртта на НАТО“
Дори френският президент Еманюел Макрон запя в тона на новия ред на руския президент Владимир Путин и обяви, че НАТО е в мозъчна смърт. На срещата на върха на НАТО в Лондон по повод 70-тата годишнина от създаването на пакта, той защити думите си:
„Знаех, че изявленията ми ще предизвикат реакции и ще разтърсят малко много хора. Но все пак стоя зад тях. На масата нямаме определение за тероризъм. Като погледна Турция — те се бият сега срещу тези, които се биха с нас, рамо до рамо срещу Ислямска държава, а преди това бяха заедно с лидерите на Ислямска държава. Това е проблем със стратегията. Предизвикваме дискусия за това колко плащаме за НАТО и нямаме ясна дискусия за стратегията“.
Когато Еманюел Макрон беше избран за президент през 2017 г., той отпразнува победата не под звуците на Марсилезата, а на фона на Одата на радостта — химна на Европейския съюз. В средата на мандата той използва вакуума с предстоящото оттегляне на германския канцлер Ангела Меркел и се утвърди като лидерът на Континента.
И докато Великобритания търси вратата на Брекзит, Макрон се намеси във почти всеки международен проблем — климата, глобалната търговия, санкциите срещу Иран, съперничеството с Китай и руската агресия. Стана инициатор на първата от три години среща на Нормандската четворка за Украйна.
Трусовете на 2019 г. дадоха повод на руския президент Владимир Путин да направи обобщение, което беше посрещнато с остра реакция.
„Така наречената либерална идея, според мен, просто умря окончателно. Западните ни партньори признават, че някои елементи от нея са просто нереалистични — мултикултурализма и така нататък.
Когато започна проблема с миграцията, мнозина признаха, че да, за съжаление, това не работи и трябва да си спомним за интересите на местното население. Трябва да разберем, че има нужда да мислим за хората, които са в трудна ситуация по ред политически причини в своята държава“.
Години по-рано след падането на комунизма Франсис Фукуяма обяви краят на историята, господството на либерализма с еднополюсния свят, доминиран от Съединените щати.
Може би подобно на Фукуяма, Путин може да не се окаже прав. Но може и да се окаже прав. Геополитическите земетресения на 2019 г. меняха епицентъра си буквално за часове, не бяха достатъчно силни, за да разтърсят света из основи, но със сигурност ще продължават да разместват тектоничните плочи и през 2020 г.
Годишен обзор на Тоня Димитрова за глобалните геополитически промени на БНР