От Сирия до Украйна, от Афганистан до Африка, тектоничните плочи на геополитиката продължиха да се разместват през 2019 г. година, заплашвайки демократичните ценности, западните институции, съюзническите организации, които вдъхновяваха миналите 70 години след края на Втората световна война. Трусовете се усещаха още през 2018 г., а 2019 г. ни показа как епицентърът на земетресението се мести безпрепятствено от една точка на планетата към друга.
Краят на един военен пакт
Годината започна с началото на смъртта на един договор — символ на Студената война. Съединените щати обявиха, че се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, подписан от Михаил Горбачов и Роналд Рейгън.
„Докато ние следвахме буква по буква договора, Русия непрекъснато го нарушаваше. Ето защо обявявам, че Съединените щати официално се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракети със среден обсег. Може би….Ние нямахме избор. Вероятно ще можем да договорим друго споразумение, към което да се присъединят Китай и други“, заяви американският президент Доналд Тръмп.
За руския му колега Владимир Путин причината за разваляне на договора се крие в Азия, а не в Москва:
„За всички е ясно, че първопричината за излизането на Съединените щати от договора не е Русия и някакви мистични нарушения. Азия е първопричината“.
Сега единствената пречка към ново ядрено въоръжаване се нарича договора Нов старт, който обаче, изтича след 1 година. Дори преди края на неговото действие състезанието започна.
„Създадохме и друго оръжие, което никой в света не притежава. Това е ракетен комплекс, който лети не по балистична, а по плоска траектория, но със свръхзвукова скорост. Такива оръжия няма никой“, хвали се Владимир Путин, а в рамките на 4 месеца след развалянето на споразумението през афгуст, Съединените щати извършиха 4 изпитания на балистични ракети, забранени преди това.
А Китай отказа да влиза в каквито и да е споразумения за разоръжаване. Геополитическият пейзаж се променя и заплашва политическия и икономически ред, за чието създаване Съединените щати работеха толкова усилено, а всичко това е в полза на две други сили — Китай и Русия.
„Китайската мечта“
Трусовете само леко разклатиха Китай, но не и достатъчно, за да разместят напълно азиатската тектонична плоча. На 1 октомври танкове, хиляди военнослужещи, ядрени ракети преминаха през центъра на Пекин за 70-годишнината от идването на власт на комунистическия режим. Президентът Си Цзинпин:
„Днес социалистически Китай е непоклатим като скала в изтока. Няма сила, която да разтърси статута на нашата велика нация или да спре Китай по пътя напред“.
В същото време търговската война със Съединените щати сви китайския икономически растеж до най-ниската му точка от 3 десетилетия. Двете най-големи икономики в света не излязоха от горчивия цикъл на търговската война. Наложиха си взаимно мита за стоки на стойност стотици милиарди долари.
„Дълги години Китай източва стотици милиарди долари от нас годишно. Ние построихме Китай отново. Време е това да се промени. Ако не искат да търгуват с нас повече, аз съм съгласен, ще ни спести много пари“, заяви Доналд Тръмп.
Цяла година Пекин и Вашингтон водят преговори за решаване на търговските спорове, в последния месец на 2019-та сключиха предварителна сделка, на най-трънливите въпроси останаха без отговор.
Нищо не разколеба Си Цзинпин. С пропаганда и цензура той превръща външния натиск във вътрешнополитическа сила, а „китайската мечта“ остава все така силна. И все пак 2019-та показа, че тенорът на китайските външнополитически отношения се променя. През март Европейският съюз обяви Китай за „системен съперник. През юли Вашингтон демонизира китайския телеком „Хуавей“, а мюсюлмански лидери от Имран Хан на Пакистан до принц Мохамед бин Салман на Саудитска Арабия жадуват за китайски инвестиции. През ноември Си Цзинпин пи вино с френския президент Еманюел Макрон в Шанхай преди да подпише двустранни сделки на стойност 15 милиарда долара. Танковете и ракетите са мощ, но истинската власт и съдба на Китай се крие зад капитализма в комунистически Китай.
В третата си година като президент на Съединените щати Доналд Тръмп физически влезе на територията на Северна Корея на среща на върха с Ким Чен-ун. Неговите три стъпки на демаркационната линия между двете Кореи биха били немислими до преди няколко години. Обяви извънредно национално положение на американската граница с Мексико, призна спорните Голански възвишения за суверенна част от Израел. За всеки от предишните на Белия дом дори едно от тези събития, безпрецедентни и исторически, би предопределило президентския му завет. Но най-непредвидимият американски държавен глава не спря до тук. Тръмп използва властта си, за да отменя регулации, да намали корпоративните данъци и да увеличи разходите за отбрана. Радва се на икономика с рекордно ниска безработица и продължи напълно дисциплинирано да преобразява федералните съдилища, като използва контролирания от републиканците Сенат да назначава консервативни съдии, които ще тълкуват законите за едно поколение напред. Тръмп отново размести тектоничните плочи и извади Съединените щати от още едно ключово споразумение, което би оформило бъдещата световна икономика.
„Изтеглих Съединените щати от ужасното, едностранчиво Парижко споразумение. Това беше пълно бедствие за нашата страна. Парижкото споразумение щеше да е гигантско прехвърляне на богатство от Америка към чужди държави, които са отговорни за замърсяването на планетата“, обяви американският лидер.
Шеги и закачки
Годината все пак не беше лека — започна с доклада на специалния прокурор Робърт Мълър за намеса на Русия в президентските избори през 2016 година. Тръмп обяви, че докладът го оневинява, а руската намеса стана повод за шеги. На среща с Владимир Путин в рамките на срещата на Г-20 в Осака той шеговито се обърна към Путин с призив да не се меси в американските избори, а руският президент превърна темата в истински фарс с брутална шега в отговор на въпрос на американски журналист дали ще продължава да се меси:
„Ще ви кажа една тайна …. Да, задължително ще се месим. За да ви развеселя окончателно всички там. Само не казвайте на никой, нали?“
„Украинска намеса“
И точно в деня, в който Робърт Мълър даваше показания в Капитолия, Доналд Тръмп разговаря по телефона с друг чуждестранен лидер — Володимир Зеленски. Така първата половина на 2019 руската намеса в Съединените щати предизвикваше трусове, а втората беше доминирана от Украйна. Председателят на долната камара на Конгреса — Нанси Пелоси:
„Обявявам, че Камарата на представителите започва официално разследване за импийчмънт. Наредих на нашите 6 комисии да започнат разследване. Президентът трябва да понесе отговорност. Никой не стои над закона.“
Годишен обзор на Тоня Димитрова за глобалните геополитически промени, БНР