Обективните закони на социално-икономическото развитие на Русия доведоха до факта, че още през 2007 г. основната част от управляващия руски елит, който произлизаше предимно от спецслужбите, беше наясно, че страната е стигнала до онази граница, която не може да се премине, ако страната не иска да спре историческото си съществуване.
Мюнхенската реч на Путин беше крайъгълният камък между онази Русия, която съществуваше в периода между Хрушчов и Елцин, и тази, която започна да се появява в края на първото десетилетие на 2000 г.
През този период в страната преминаха всички възможни формати на търсенето на пътища за модернизация, а установеният държавен капитализъм изискваше засилване на геополитическата субектност.
Страната, в търсене на нови социални формати, премина през колапс и се изправи срещу невъзможността да поддържа съществуването си без да възстанови гръбнака на бившия СССР — консолидацията на трите славянски републики, Закавказието и Централна Азия. Това се случи, не защото руската управляваща класа достигна в развитието си в областта на икономиката до естествените си граници и се допря в тях. Напротив, осъзнаването на тази историческа необходимост премина през спад. Той беше породен от продължаващата системна криза на руския периферен капитализъм.
Именно натрупването на тенденциите в технологичната и социалната изостаналост в СССР в последните години, спадът на динамиката до критично ниво и продължителната икономическа стагнация едновременно с появата на управленска криза доведоха до възстановяването на капитализма. Затова руснаците се опитаха да намерят нова сила, за да преодолеят бавната деградация.
Преходът към капиталистическия път обаче не спря, а задълбочи кризата, като лиши Русия от потенциала на общия социалистически пазар и я направи силно зависима от държавите, водени от глобалните корпорации.
Осъзнавайки, че предишните стратегии за преодоляване на кризата водят до геополитическа катастрофа и загуба на субектност, руските политически архитекти решиха да се противопоставят на експанзията на Запада.
Ако това не беше направено, Русия щеше да се превърне в днешна Украйна, или по-точно в десетина Украйни, като се има предвид, че Западът винаги е виждал решението на руския въпрос в разчленяването на Русия и прекратяването на съществуването й като единна държава.
Оттогава руската политика започна да се развива в посока на изостряне на конфликта със Запада.
Всяка форма на консолидация на постсъветското пространство, инициирана от Русия в интерес на икономическото й възстановяване, довеждаше Запада в състояние на истерия, граничеща с готовността да се започне тотална война, до употребата на ядрено оръжие.
Мюнхенската реч на Путин се превърна в катализатор за ускоряване на конфликта между Русия и Запада.
Именно в този смисъл е необходимо да се разбират всички последващи световни събития, до украинския преврат през 2014 г., довел до отделянето на Крим от Украйна и загубата на контрола над Донбас.
Тъй като Западът разбира реванша на Русия в Украйна като загубата на плацдарма за НАТО, в който Украйна се превърна в сегашния си вид, то може да се разбере какви кошмари преследват Запада при опита на Русия да изгради Съюзна държава с Беларус.
Редица експерти, които под една или друга форма участват в предоставянето на информация за конфронтацията между Запада и Русия, вече направиха изявления, че във войната, която САЩ все по-открито водят с Русия по отношение възстановяването на предишните й граници, обединението на Русия и Беларус няма да бъде позволено. Под никаква форма.
Дори ако Съюзната държава възникне в резултат на доброволно обединение, САЩ и ЕС ще се консолидират в противопоставянето си. Това ще бъде обявено за анексия, което ще доведе до дипломатическа война, която от своя страна ще доведе до режим на тотални санкции като севернокорейските или иранските.
По отношение на възстановяването на територията на Велика Русия (условно казано, защото това са представите на Запада), интересите на САЩ и ЕС съвпадат напълно.
Доказателство за това, че в Щатите се работи по въпроса, е информацията, че комисията по външните работи към Сената на САЩ прие законопроект, който позволява Русия да бъде призната за страна — спонсор на тероризма. Причината е Донбас.
И това е в ситуация, в която Донбас не е част от Русия и процесът на създаването на Съюзна държава с Беларус е блокиран от усилията на официален Минск.
А сега си представете, че подобни усилия бяха подкрепени от Минск.
Следователно, следващите десет години ще преминат под знака на конфронтацията със Запада и възстановяването на нови политически елити в Русия, способни на ефективна дейност в условията на тежка геополитическа конфронтация.
Вече е невъзможно да се избегне този път.
Петя Паликрушева